Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Или са умирали млади — каза Мечката.

— Започни от добрата — обади се Етен.

— Имаме пленник — някой си Сартауи, един от командирите на бойните части на Палача — каза Килмара, — и е почти цял. Освен това си е развързал езика. Ще можем по-лесно да обясним наличието на всичките тези трупове. Това, което мога да кажа засега е, че ако не беше ти, Хюго, щяхме яката да загазим. Палачът въобще не е възнамерявал да остави някого жив. Всички ученици е трябвало да бъдат убити след плащането на откупа. Една от малките шеги на Палача.

— И каква е смешната новина? — попита Мечката.

— Имаме си гост — каза Килмара. — Пристига с хеликоптер, който кара сам и до един час ще е тук. Ще има и представители на средствата за масова информация.

— Копелето не пропуска шанса да се окичи със слава — каза Фицдуейн, — предполагам, че си се опитал да го отклониш от намерението му.

— Естествено, казах му, че сега не е моментът за такива неща и че островът още не е претърсен изцяло.

— Но той не ти повярва — каза Фицдуейн.

— Не.

— Защо да не го убием? — каза Фицдуейн. — Напоследък все това правя.

— На живо, по телевизията? — възкликна Етен. — Пред всички средства за масова информация? И то, когато съм без грим!?

— Аз ще помогна — каза Мечката, — но за кого всъщност говорим?

— За нашия Таойсийч — каза Фицдуейн, — някой си Джоузеф Патрик Делани, премиер-министъра на тази хубава страна. Първо ни предаде в Конго и оттогава не е спрял да предава страната. Идва, за да раздава целувки и медали на ранените, и най-вече, за да произнесе кратка реч, че самият той го е направил. Той е корумпиран, боклук първа класа и определено не ни е любимец.

— Аха — каза Мечката, — аз пък си мислех, че рейнджърите осигуряват безопасността му.

— Виж, ние сме много объркана страна — каза Килмара. — Май ще се натряскам.

в замъка на Фицдуейн — 06:23 часа

Малко след зазоряване беше започнало да вали и раненият, който се бе скрил под останките на саморъчно направения танк, посрещна с облекчение тази промяна във времето. Студеният дъжд успокояваше опърленото му тяло и го скриваше от войниците, които претърсваха острова.

Мъжът не бе ранен в танка, а близо до стените. Един коктейл „Молотов“ бе паднал отгоре му и докато другарите му го угасят, се бе превърнал в жива факла. Когато се върна в съзнание, тези, които го бяха спасили, вече бяха мъртви. Видя телата им, докато пълзеше към танка.

Беше почти стигнал до изстиващите му останки, когато автоматичен откос надупчи краката му и строши костите, изпарявайки всякаква надежда, че може би ще оцелее. Можеше да се предаде, но най-доброто, което щеше да му се случи, бе живот на обезобразен инвалид. Нито имаше къде да се върне, нито при кого. Идеята за бъдеще в лагер за бежанци и то, ако не го застреляха или затвореха, не го привличаше. Щеше да е без пукнат грош. По ирония на съдбата тази мисия трябваше да им донесе достатъчно пари, за да започнат нов живот. И по едно време наистина мислеха, че ще успеят.

Е, такава е била волята на Аллах. Сега единственото, което му оставаше, бе да умре по най-подходящия начин — като отмъсти за другарите си и ги срещне отново в Градините на Рая.

Беше изгубил автомата си, но докато пълзеше към танка, попадна на нещо много по-страховито — гранатомет „RPG-7“. Беше зареден, имаше само един заряд, но той беше сигурен, че повече не са му необходими. Едва ли щеше да има възможност да стреля втори път. Ще бъде по волята на Аллах.

Раненият нагласи оръжието за стрелба и тогава чу звук от приближаващ се хеликоптер. Болките му бяха ужасни, но трябваше да издържи само още няколко секунди.

Обектът влезе в обсега му на действие. Беше много важно да се прицели добре.

Хеликоптерът се канеше да се приземи пред замъка. През телескопичния мерник се виждаше, че вътре има само един човек, но явно беше важна клечка, защото войниците се строиха, а командирът им раздаваше заповеди.

Всички гледаха хеликоптера. Никой не видя дулото на гранатомета, което се подаваше от разбития танк. Хеликоптерът приближи на около седемдесет метра и раненият стреля.

Таойсийч в това време си мислеше за Килмара, как отново, без да иска, щеше да подобри политическата му репутация. И тогава видя как ракетата лети към него. За части от секундата дори си помисли, че това е някакъв салют в негова чест.

Ракетата проби кабината на две места, сякаш за да я проветри. Нямаше експлозия. Фицдуейн, Килмара, Мечката, Етен и другите живи защитници на замъка гледаха невярващо как ракетата мина през кабината на хеликоптера.