Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Опитваше се да си представи как биха се почувствали защитниците в кулата, ако знаеха, че се кани да ги нападне с практически неустоимо оръжие. Дали щяха да се молят? Да бягат? Да, но накъде? Как ли щяха да се справят с ужаса да изгорят живи?

Пред него небето почервеня, покривът на жилищното крило пропадна и оттам излетяха пламъци и искри. Беше внушителна гледка — като признание за мощта на Кадар и обида за Фицдуейн. Замъкът все пак беше негов дом и бе оцелял през вековете, а сега той, Кадар, го унищожаваше, както се унищожава пясъчна кула. Дали щеше да има шанса да изгори лично Фицдуейн до смърт? Дано да не бъде мъртъв. Щеше да е удоволствие да го погледне в очите, преди да запрати огнената струя към него.

Реши да направи още един кръг, докато огънят откъм голямата зала позатихне. Щеше да закъснее с няколко минути от плана, но това вече нямаше значение. Топлината от голямата зала и картечният огън сигурно бяха опразнили горните два етажа. На бойната площадка не се виждаше никой.

Докато изчакваше затихването на огъня, той си припомни плана на действие. Огнехвъргачката, която бе взел със себе си беше руски модел „LPO-50“ и беше същата, която бе свършила такава добра работа в тренировъчния лагер в Либия. Когато я взе, нямаше никакво намерение да я използва като бойно оръжие, а по-скоро като заплаха за някои по-самоуверени заложници. Ето защо имаше само три бутилки, които не бяха достатъчни за една битка, но вършеха идеална работа за няколко зрелищни екзекуции. Трите бутилки щяха да му стигнат да внесе решителния обрат в развоя на битката.

Отначало мислеше да обиколи кулата и да залее всяка от наблюдателниците с напалм, но така рискуваше да попадне в обсега на стрелбата на защитниците. Освен това огнехвъргачката бе доста обемиста и не можеше да се използва от мотопарашута, защото бе предназначена да се носи на гръб. Никак не му харесваше идеята да е близо до пламъка, особено когато единственото нещо, което го държеше във въздуха, бе уязвим на огъня найлонов парашут. Почти си представи как се стопяват крилата му и как повтаря преживяното от митичния Икар.

Ето защо бе решил първо да се приземи на покрива, да изчака подкреплението отдолу, след което да прочиства стая по стая, етаж по етаж, докато стигне до заложниците. Беше простичък, но много ефективен план, защото никой не се бори срещу огнехвъргачка.

Мисълта му се върна към ранните, щастливи години в Куба, когато той и Уитни бяха любовници. Тогава беше все още наивен и не знаеше основната максима в живота — владей или ще те владеят. Спомняше си ужасната смърт на Уитни. Тя не бе напразна — точно това бе превърнало Кадар в силен и неуязвим човек. Спомни си как бе убил майка си и Вентура. Това бе първото му убийство. Оттогава бе изгубил краят им. С времето беше ставало все по-лесно и по-лесно да убиваш, докато накрая насилието не се превърна в цел, а по-късно и в необходимост. Сега то бе чувствено удоволствие.

Палачът се приготви за атака. Шейсет секунди преди приземяването на площадката моторът на парашута изкашля и изгасна. Горивото беше свършило. При една от предишните атаки на мотопарашута Етен бе уцелила резервоара му.

Обзе го ужас, после гняв. Еуфорията се смени с паника. Няколко секунди стоя без да помръдне, не знаейки какво да прави. Когато видя, че парашутът продължава да се движи напред, увереността му се възвърна. За разлика от хеликоптер, който падаше веднага след спирането на двигателите, мотопарашутът бе в състояние плавно да свали пилота и товара му на земята.

За нещастие на Кадар, в резултат на вятъра, парашутът започна да се спуска точно към горящия покрив на жилищното крило.

Приближаваше все повече и започваше да чувства топлината, скоро рамката на парашута се нагорещи, огнехвъргачката можеше да избухне всеки момент. Обзе го ужас и той се разтрепери от страх.

Като обезумял се опита да се освободи от огнехвъргачката и в същото време да се отдалечи от топлината. Тя беше прикрепена към рамката със скоби, които при нормални обстоятелства лесно се освобождаваха, но сега Кадар обзет, от паника, яростно ги дърпаше, докато не разкървави ноктите си. Призляваше му от страх.

Успя да откопчее три от скобите, но четвъртата не поддаваше и не поддаваше, сякаш огнехвъргачката бе решила да остане със собственика си и да го изгори жив.

Кадар разбра, че да остане на мотопарашута означаваше да умре, затова трескаво откопча предпазния си колан и увиснал на рамката се прицели, колкото можа и скочи върху бойната площадка.