Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Единият му крак попадна на нещо много твърдо и го прониза остра болка. Усети, че се хлъзга и отчаяно се опита да се вкопчи в нещо, за да се задържи. Хвана се за един чувал с пясък, но разкъсан от куршуми, той се изплъзна от ръцете му.

Кадар пищеше и не виждаше нищо, защото очите му бяха пълни с пясък. Тогава почувства как го облива силна и гореща вълна от възпламеняването на огнехвъргачката.

Усети, че някой го хваща за лявата ръка, издърпва го от ръба и го блъска в оградения с чували център на покрива. Той плъзна дясната си ръка по тялото и измъкна пистолета си. Свали предпазителя.

— Обърни се — каза Фицдуейн, който бе решил да си върне бойната площадка, след ликвидирането на картечниците. Рейнджърите бяха докладвали за излитането на някакъв самолет с неприятел на борда и това също го бе накарало да се качи на кулата.

Човекът, който лежеше долу изглеждаше познат, но Фицдуейн все още не можеше да повярва, че това е Палачът или Саймън Балак, Уитни, Лодж, Кадар или както там се наричаше.

Кадар избърса очите си и примигна. Той виждаше. Значи все още имаше шанс.

Вдигна се на ръце, премести тежестта на тялото си на едната и стисна пистолета с другата. Обърна се леко, за да види кой го е спасил и да разбере къде се намира мишената. Очите му срещнаха погледа на този, който го беше спасил и той трепна от изненада. Боже Господи! Пак този проклет ирландец. Той бе неговото проклятие. Заля го желание да го заличи от лицето на земята.

Саймън Балак — Палачът?! Фицдуейн бе не по-малко шокиран. Не беше очаквал, че той ще вземе лично участие в бойните действия и ще рискува живота си. Усети хладнокръвното желание да убива, същото като в Конго, когато безпомощно бе гледал как убиват съпругата му. Той пристъпи към Кадар.

Мечката се бе забавил, защото търсеше някакво оръжие и едва сега се качваше по стълбата към покрива. Извика към Фицдуейн. Само се интересуваше дали е там, но точно това спаси живота на Хюго. Той тъкмо се бе обърнал леко, за да отговори на Мечката и Кадар се претърколи и стреля.

Куршумът одраска бузата му, той залитна назад и се подхлъзна на едно въже. Последвалите изстрели на Палача го накараха да се просне върху чувалите с пясък.

С усилие Кадар се изправи.

С треперещи от болката ръце, той се завъртя леко и стреля към новодошлия. Не улучи, но Мечката, който бе отскочил, за да се предпази, не успя да се прицели отново и стрелата се заби в счупения му крак, малко над коляното. Палачът изпищя от ужасната болка и изпразни отчаяно пълнителя по посока на мъчителя си, но безрезултатно.

Мечката приклекна на стълбата и сложи нова стрела в арбалета.

Ридаещ от болка и отчаяние, Кадар потърси нов пълнител за пистолета си. Такъв нямаше. Тогава си спомни, че при приземяването дрехите му се бяха разпрали и вероятно резервните пълнители бяха паднали от джоба му. Огледа се и видя единия на ръба на покрива. Насочи се към него, но в този момент в гърба му се заби втора стрела. Тя не успя да пробие кевларената му жилетка, но от силата на удара той залитна напред и падна на колене.

Болката, която го прониза, бе толкова свирепа, че той почти обезумя. На челото му изби пот и само благодарение на силната си воля успя да не загуби съзнание. Положи всички усилия да се овладее. Никога през живота си не бе изпитвал толкова много страдание. Писъците му отекнаха в тъмнината, по страните му се стичаха сълзи. Опита се да пропълзи към пълнителя. Виеше от болка.

Мина известно време преди зашеметеният от изстрела Фицдуейн да се окопити. Той се изправи все още замаян и без да осъзнае, че на гърба си има пушка, грабна тежкото въже.

Кадар усети приближаването му, докато зареждаше пистолета. Спусна ударника и се обърна, за да застреля ирландеца.

Въжето изсвистя и перна Палача през лицето, удряйки ръката с пистолета, Фицдуейн се хвърли и сграбчи ръката на Кадар, която отново се бе насочила към него. Изтощен от раните си и почти непоносимата болка Палачът се опита да стреля, но не успя. Фицдуейн го бе хванал така, че ударникът не можеше да изпълни предназначението си. Бавно Хюго отмести дулото встрани от себе си, но бе принуден да махне пръста си от ударника и Кадар стреля отчаяно в нощта.

Фицдуейн изчака докато пистолетът не щракна празен и го удари с глава смазвайки носа му. Докато Палачът се виеше и пищеше от болка, Фицдуейн измъкна ножа си и го заби в стомаха му, порейки вътрешностите му. Ужасяващо стенание изпълни въздуха.

Мечката се приближи с готов за стрелба арбалет и пусна стрелата от упор в изкривеното лице на Палача, което в този момент бе извито настрана. Стрелата проби бузите и изби зъбите му. През тялото му премина конвулсия, но той трескаво продължи да се бори. От устата и раните му потече кръв и слюнка и от гърлото му се чуха ужасни, животински звуци. На Мечката му призля, но той отново зареди оръжието си.