Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Изгаси осветлението в тунела и се прицели снощния мерник на „SA-80“. Вратата всеки момент щеше да падне. Само след няколко секунди защитниците на тунела щяха да разберат дали към проблемите им нямаше да се прибавят и гранати.

Прорязаната врата падна с трясък в тунела и след това настъпи мъртва тишина.

Залегнал до Андреас, Зиг Бенгткуист облиза пресъхналите си устни. Той нямаше приспособление за нощно виждане и тъмнината за него беше потискаща. Помисли си за Осман — приятелят, когото бе загубил и го обзе гняв. Това зло трябваше да бъде спряно.

рейнджърите с „Милан“-а край замъка на Фицдуейн — 00:23 часа

Кръстчето на мерника кацна върху цевта на първата картечница. Картечарите се криеха зад бали с пясък и в скалите. Грейди си представяше сцената — топлината от изпразването на лента след лента, трескавото обслужване на картечницата. Вероятно терористите разчитаха на другарите си да ги прикриват. Сигурно бяха изморени, но въодушевени. Може би бяха млади хора със семейства и дори деца, но защо бяха тук на острова, Грейди не искаше и не можеше да разбере, пък и това щеше ли да промени нещо?

Натисна бутона за стрелба.

Ракетата попадна точно в целта. Масивната вълна освободена енергия разтърси укреплението сред скалите и във въздуха се разлетяха отломки и парчета, които унищожиха оръжия и мъже за по-малко от секунда.

— Целта е поразена — извика Грейди и Рош, товарачът, скочи и светкавично постави нова ракета.

Грейди завъртя оръжието към втората цел. Цялото му съзнание бе обзето само от мисълта да изпълни задачата.

Прицели се. Този път укреплението се виждаше и той видя как някой от там маха. Внезапно картечницата замлъкна.

Грейди натисна бутона. Пушекът от запалването му замъгли целта за секунда и половина. Обикновено в такива моменти новаците се опитваха рязко да пренасочат ракетата, когато отново се появеше във визьора, но от това нищо не се получаваше. Трябваше да се действа хладнокръвно и внимателно.

Картечницата се обръщаше към него. През телескопичния мерник той видя дулото право срещу себе си и дори пламъците, когато картечницата откри огън. Куршумите бяха по-бързи от ракетата и той чу свистенето им над главата си, но не им обърна внимание. Единствената му мисъл бе, че насоченото право срещу него дуло беше идеална мишена.

Внезапно на мястото на дулото се появи размазано петно и се чу взрив като от граната. Той реши, че това са вероятно Ханигън и Куинлън, които го прикриват, раздразни се, че целта му бе избягала и в този момент осъзна, че едва не е бил убит.

Втората ракета повтори триумфа на първата.

— Целта е поразена — извика Грейди и Рош отново скочи и постави нова ракета.

Куинлън и Ханигън засипаха останките от тежките картечници с гранати и картечна стрелба, довършвайки за няколко секунди малкото оцелели.

Изведнъж около тях се разрази буря от изстрели. Терористите бяха разбрали, че сред позициите им са проникнали вражески елементи и се опитваха да ги унищожат. Автоматични откоси, взривове на гранати, смъртоносното свистене на мини изпълни въздуха около тях. Рейнджърите, макар и много по-малко на брой, имаха предимствата на изненадата, нощните телескопични мерници, по-съвършено оръжие и достатъчно амуниции.

Над тях кръжеше Килмара с „Оптиката“. Сега, след като картечниците бяха унищожени, той можеше да се спусне по-ниско. Приборите за топлинно наблюдение без усилие откриваха източниците на топлинно излъчване като човешки тела или оръжия. Рейнджърите носеха специални инфрачервени предаватели и по този начин Килмара лесно разпознаваше хората си.

Щом унищожаването на картечниците бе потвърдено, Килмара даде заповед на втората група рейнджъри да се спуснат на около петстотин метра от бойното поле. След няколко минути рейнджърите вече бяха на път. Командването долу на земята пое Гюнтер.

Не след дълго на Гюнтер му се стори, че вражеският огън отслабва. Трябваха му няколко минути, за да си даде сметка за това, но когато с три тройни откоса покоси малка група мъже, които бяха сложили щиковете на автоматите си, той реши, че трябва да проучи положението. Претърси чантите за амуниции — всички бяха празни. Провери пълнителите на автоматите — те също бяха празни.

Обади се на Килмара и му докладва какво е открил. Секунди след това рейнджърите получиха заповед да не стрелят, освен ако не са заплашени и от небето към замъка прозвуча призив за доброволно предаване. „Предайте се“ прозвуча на френски, немски и на доста елементарния арабски на Килмара.