Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

В същото време Ханигън си мислеше, че най-неприятното нещо при едно проникване във вражеските позиции бе фактът, че заради главната си цел човек пропускаше толкова много привлекателни мишени. В конкретния случай, признаваше, че най-важното бе първо да се обезвредят картечниците, но ръцете го сърбяха да прекрати разговора, който се водеше на един хвърлей от него. В този момент единият от разговарящите се качи на нещо странно, запали мотора и най-неочаквано се издигна в небето, висейки на един парашут — нещо, което до момента Ханигън смяташе, че се използва единствено за слизане.

В шлемофона му се чу двойно прищракване. Той откъсна мислите си от летящия парашут и обезпокоителния факт, че пилотът носеше нещо като огнехвъргачка, и се съсредоточи върху двете картечници.

Грейди се канеше да стреля.

в замъка на Фицдуейн — 00:13 часа

Знаеше, че няма да се наложи да лети с мотопарашута, а ако се наложеше, щеше да го използва за това, за което го бе взел — да се измъкне.

Въпреки това, мислеше си той, докато си закопчаваше колана, мисълта да свърши сам работата, го караше да се чувства добре. Щеше да им покаже на всички — и на приятели и на врагове, че той бе един истински ренесансов човек — не само мислител, но и учен, художник и човек на действието.

— Иска ми се да премислите, командир — каза Сартауи, докато проверяваше оръжието на Кадар, след като вече бе решил да го застреля, ако проявеше и най-малкото намерение да избяга, — не бива точно вие да поемате такъв риск.

Кадар се усмихна. Не усещаше никакъв страх. Рискуването на собствения ти живот бе най-чувственото преживяване.

— Сър, взехте ли под внимание самолета на рейнджърите, който кръжи над нас? — настоя Сартауи.

— Сартауи — каза Кадар, — аз ще летя и няма да споря по този въпрос. А що се отнася до самолета на рейнджърите — той вече не може да ни навреди. Очевидно изразходва всичките си амуниции. Сега, ясно ли е какво предприемаме?

— Да, сър — кимна Сартауи. — Картечниците ще обстрелват главната кула и наблюдателниците, докато вие заемете позиция. По ваша заповед — по УКВ-то или след първия изстрел на огнехвъргачката, картечниците прекратяват огъня и вие обстрелвате върха на кулата. После се приземявате там и към вас се присъединява бойната група, която в момента е заела позиции в основите на кулата. След това с помощта на огнехвъргачката ще разчистите етажите един по един. Междувременно ние нахлуваме в тунела — той спря.

— Картечниците — подсказа Кадар.

— След превземането на главната кула картечниците и всички останали извън замъка ще влязат вътре и там като си вземем заложниците, започваме преговорите, какъвто бе първоначалният план. Рейнджърите ще дойдат твърде късно.

— Ето — каза Кадар, — един стегнат, добър план с добре балансирано съотношение между опасност и награда. Защитниците на замъка малко ще се поразсеят от пожара в жилищното крило.

— Сигурен съм, че това е добър план, сър — каза Сартауи, — но не разбрах какво искате да кажете със „съотношението между опасност и награда“.

— Нищо чудно — каза Кадар. — Не се притеснявай, ще разбереш много добре резултатите.

Кадар форсира мотора и струята от витлото изду парашута. Мотопарашутът се залюля и след няколко секунди се отлепи от земята.

Сартауи устоя на изкушението да изпразни калашника си в арогантното копеле. Не знаеше, че в същия момент сержант Мартин Ханигън устоя на подобен импулс, чиято мишена бе самият той.

главната кула на замъка на Фицдуейн — 00:23 часа

Фицдуейн бе дал на Андреас всичките си боеприпаси за „SA-80“ и бе останал със самозареждащата се пушка „Браунинг“, деветмилиметров автоматичен пистолет и катаната си.

Премина набързо през позициите, опитвайки се да прецени с какви сили разполага и какво може да предприеме Палачът. Останаха му само главната кула и тунелите отдолу. Останалата част от замъка бе в ръцете на врага. Вероятните точки за нападение бяха стоманената врата на входа за тунела, вратата между главната кула и голямата зала и самата главна кула. Съществуваше и опасност от проникване през тесните прозорци на кулата, макар че този, който можеше да го направи, трябваше наистина да е много слаб. През тях можеше да се стреля и отвън навътре, затова трябваше или да ги затворят по някакъв начин, или да ги пазят.

Ако нападателите влязат в тунела, защитниците можеха в краен случай да отстъпят до главната кула. Да, но те вече държаха портала и ако превземеха и главната кула, то тогава Палачът все едно можеше да смята, че е върнал заложниците си, независимо от това, че терористите може въобще да не проникнат в тунела и да реализира пъкления си план, защото никой отвън нямаше да разбере това.