Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Полетът с „Оптиката“ бе истинско преживяване. Прозрачният балон, в който се намираха, ги караше да се чувстват сякаш летят сами в нощта, без помощта на самолета. Тъй като цялата кабина бе напълно прозрачна, човек започваше да губи ориентация, но пък можеше безпрепятствено да наблюдава всичко наоколо си и за разлика от хеликоптерите, които сякаш се стремяха да се разпаднат на части, този самолет нямаше проблем с вибрациите.

Включи уреда за топлинно наблюдение и огледа терена под тях. Работният принцип се основаваше на факта, че всичко с температура над абсолютната нула има излъчване в електромагнитния спектър и че част от това излъчване е инфрачервено. Картината, която се получаваше, беше нещо средно между обикновения черно-бял образ и фотографски негатив. Мъглата и дъжда не бяха пречка. Добре, че човешкото тяло е източник на топлина, мислеше си той, и лесно се откроява на фона на околността. Може би така щяха да разберат какво точно става на острова.

Килмара започна да се упражнява, като се опитваше да открива кравите по полето. В Покрайнините на едно село той попадна на една гореща точка, първоначално не можа да разбере какво представлява — беше по-малко от крава, но пък излъчваше интензивно. Като настрои обектива, откри, че това бе една двойка, а интензивната топлина, която се отделяше, не оставяше съмнение за естеството на дейността им.

Полковникът знаеше, че рейнджърите можеха да скочат едва след като станеше ясно какво е положението. Главният въпрос бе къде точно. В края на двайсети век, когато всеки носеше автоматично оръжие, не беше много разумно да скочиш насред противниковия лагер.

От последния им разговор Килмара разбра, че Фицдуейн имаше намерение да се затвори в замъка, докато не пристигне помощ, но беше наясно също така, че намеренията и реалността са различни неща. Най-добрият начин да разбере какво става, преди да пусне хората си, бе да установи радиовръзка. Явно УКВ-то, което бе дал на Фицдуейн, по някаква причина не работеше, но когато наближаха острова можеше да опита да се свърже със замъка по ръчните радиостанции. Ако, разбира се, имаше кой да слуша.

Обадиха му се от щабквартирата на рейнджърите. Било свикано спешно съвещание на Комитета по безопасността на Кабинета. Главната задача на рейнджърите била да охраняват американското посолство в Дъблин. Нищо друго не можело да бъде по-важно. Полковник Килмара и въздушната група трябвало да се върнат веднага в Болдонел. Молбата на Килмара за подкрепления от войската била отхвърлена.

Враждебността на Таойсийч започваше да му създава все повече неприятности. Да върви по дяволите. Пилотът погледна Килмара. Полковникът му посочи радиостанцията и прекара пръст по гърлото си. Той се ухили.

Килмара отново се зае да гледа кравите. При всичките им операции досега рейнджърите имаха подкрепления от войската. Сега трябваше да се справят сами.

Черните очертания на хълмовете на Конемара се появиха на хоризонта, отдолу проблесна езеро.

Пилотът провери изправността на електронно управляемите картечници и ракети на самолета. По принцип го използваха за наблюдение, но с олекотено оръжие можеше добре да служи и за допълнителни цели.

Контролният индикатор светна в зелено. Всичко бе наред.

в замъка на Фицдуейн — 22:20 часа

Вече двайсет минути откак всички приготовления бяха приключили, но тъй като Кадар искаше да извлече максимално предимство от прикритието на тъмнината, се наложи да поизчакат малко. Нощта не бе съвсем тъмна, но облаците се бяха сгъстили и това щеше да им осигури необходимото прикритие.

Замъкът на Фицдуейн бе с разположение, което наистина го правеше недостъпен за оръжията от средновековието, но когато в играта се намесеха далекобойните съвременни оръжия, това даже се превръщаше в недостатък. На около хиляда метра около замъка Кадар бе разположил двете си тежки картечници и ракетното оръдие. Беше извън обсега на обикновените пушки, но достатъчно близо, за да използва тежкото си оръжие.

Съжаляваше, че не е взел оборудване за нощно виждане, но не смяташе, че липсата му ще ги затрудни. Още по светло бяха разположили и насочили оръжията, а и силуетът на замъка се очертаваше достатъчно ясно. Огънят можеше и да не е прецизен, но пък щеше да е масиран.

Откъм вътрешния двор — Кадар бе намерил план на замъка в „Дрейкър“ — прозвуча още един гърмеж, но Кадар не успя да разпознае източника му. Беше твърде шумно за пушка или автомат, но пък не звучеше като оръдие. Може би не беше оръжие, а опит за сигнализация. Точно така — опитваха се да привлекат внимание. Кадар се усмихна. „Смело — помисли си той, — но просто няма кой да ги чуе“.