Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

На борда на „Сабин“ имаше и два мотопарашута. Беше ги взел за всеки случай, ако се наложеше да избяга бързо. Единият щеше да го отведе до мястото, където предварително бе приготвил кола, пари и други необходими неща. Вторият бе за резерва.

С пускането на мотопарашутите в бойните действия щеше да си отреже последния изход за бягство, но това вече нямаше значение. Той щеше да спечели тази битка. Беше от хората, които не се задоволяват с половинчати победи и предпочитат да поемат целия риск. Щеше да спечели или да умре.

Даде сигнал. Мотопарашутите забръмчаха и потеглиха. Всеки от тях се състоеше от триколесна рамка с перка отзад. Движението напред издуваше парашута и след няколко метра те излитаха във въздуха. Хубавото им беше, че могат, както да се издигат, така и да се спускат, бяха удобни за маневриране.

След излитането на мотопарашутите Кадар се обърна и огледа последната си изненада. Заварчиците от Малабар бяха свършили много добра работа. Огромният трактор с ремарке, който бяха открили в „Дрейкър“, беше брониран със стоманени листи, достатъчно устойчиви, за да издържат на куршум от пушка. Отпред бяха изрязани малки отвори за стрелба.

Кадар си бе направил танк. Той каза нещо в радиопредавателя и двигателите на танкотрактора изреваха.

— Бойци на операция „Здравец“, атака! — заповяда той.

Тъмнината около замъка се разцепи от огнени ленти.

в замъка на Фицдуейн — 22:28 часа

Чувалите, покриващи наблюдателниците, се разтърсиха от тежкия картечен огън. Фицдуейн бе настоял пясъкът, с който ги пълнеха да е мокър. Изморените ученици бяха изстенали, защото той тежеше много повече, но предимствата му се чувстваха осезателно. Чувалите спираха дори и картечните заряди и макар да се накъсваха, съдържанието им горе-долу се запазваше.

Ноубъл тъкмо си мислеше, че благодарение на дебелите стени на замъка, гърмежът от ръчните оръжия бе поносим и точно в този момент един двоен взрив разтърси земята и временно го лиши от способността да чува. Той премести един чувал и надникна през една наблюдателница, която гледаше към портала. Две гранати бяха пробили две огромни дупки в дървените врати. Докато гледаше, паднаха още две. Той се простря на пода. Само на няколко метра от мястото, където беше, земята се разкъса от взрива. През наблюдателницата влетяха горещ въздух и нажежени до червено парчета от граната. Когато малко поутихна, той отново надникна към портала. Втората двойка гранати бяха доразрушили дървените врати. Първоначалният му шок като видя, че защитата им беше толкова лесно разкъсана, се смени с облекчение като забеляза, че желязната решетка стоеше почти непокътната.

От тъмнината изскочи някакъв силует и се просна на земята. На няколко крачки от Ноубъл, Андреас следеше външния периметър през уреда за нощно виждане на автоматичната си пушка. Мъжът държеше нещо като чанта. Беше легнал в една вдлъбнатина и мислеше, че тъмнината го прикрива. Беше на около сто метра от тях.

Андреас се изкуши да стреля, но Фицдуейн бе дал строги нареждания нощното виждане да се използва само за наблюдение, докато не подаде знак. Искаше да накара нападателите да се почувстват уверени, че тъмнината ги скрива и да се приближат още повече — да влязат в смъртоносния обсег на стрелбата.

— Сапьор на два и десет — на около сто и двадесет метра — каза той към Ноубъл. — Твой е.

Ноубъл го погледна неуверено, защото бе чул, че му казват нещо, но не бе разбрал думите. Андреас осъзна, че вероятно още не е отшумяло заглушаването от експлозията. Повтори думите си, крещейки в ухото на Ноубъл, който кимна и приготви „Узи“-то си.

Сапьорът пропълзя още двайсетина метра, после скочи на крака и се втурна напред. Тежката картечница засили огъня по портала.

Когато сапьорът бе на около петдесет метра от тях, Ноубъл стреля и не улучи. Сапьорът се хвърли на земята. Беше в опасна близост. След малко пак се показа и Андреас тъкмо се двоумеше дали да не стреля, когато картечен огън по наблюдателницата го накара да залегне. Чу дълъг откос от „Узи“-то на Ноубъл. Секунда след това порталът избухна в пламъци, тъй като сапьорът успя да хвърли товара си и силата на взрива го изхвърли от позицията му.

— Улучих го — каза Ноубъл.

Андреас изръмжа. Ушите му звъняха. Стори му се, че Ноубъл каза нещо, но единствената мисъл, която го занимаваше сега, бе как да не стане неволна мишена. Картечницата методично обсипваше портала с огън. Ако продължаваше така, скоро щеше да се разтопи.