Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Най-високата част на замъка е главната кула. Ако успее да я превземе, всичко попада под негов контрол. Но една пряка атака срещу главната кула би означавало да изкачат стената откъм морето, което е самоубийство. Така че, най-вероятно ще се опита да пробие през портала, защото там ще може да се прикрие и да ни обсипе с експлозиви. Всичко това предполага масиран огън, за да не ни позволи да надигнем глави, една отвличаща атака през защитната стена и атака на портала с експлозиви. Металната решетка за съжаление няма да устои на такова нещо и тогава те безпрепятствено ще нахлуят в замъка.

Фицдуейн замълча. Всички осъзнаваха сериозността на положението. Ставаше все по-ясно, че хората не достигат.

— Друга възможност е да съсредоточат огъня в жилищното крило на замъка и да използват лодки за нападение откъм водата. Задната му част гледа към морето и там няма бойници. Освен това е по-ниско и може да се влезе през покрива.

— Има и още една вероятност — да използват любимото оръжие на Близкия изток — бомба в кола. Ако успеят да подкарат някои от колите в „Дрейкър“ и я засилят към металната решетка, както е натоварена с експлозиви, могат да ни причинят много неприятности.

Той се усмихна.

— Стига толкова с пророкуванията. Ето разпределението: Хари и Андреас отиват на портала с личното си оръжие и гранатомета. Хайни и Мъроу отиват на бойната площадка на главната кула и държат под наблюдение защитната стена откъм езерото, а Етен и Хенсен наблюдават защитната стена откъм сушата. Джудит, Кристиан и аз оставаме като подвижна група, Катя и Уна ще се грижат за храната, първа помощ и за учениците. Ще държим връзка с УКВ-тата.

Има нещо, което не знаем — дали разполагат с оборудване за нощно виждане. Предполагам, че не, но нека се подсигурим за всеки случай. Така или иначе имаха достатъчно време, за да огледат разположението на наблюдателниците и бойниците, така че можем да очакваме доста точна стрелба.

Добрата новина е, че разполагаме с оборудване за нощно виждане „SA-80“. Ефикасно е до шестстотин метра. Предлагам ви да го монтирате незабавно. Те едва ли ще очакват, че ще имаме такова нещо, затова ще го използваме, когато му дойде времето.

Имаме прожектори за вътрешния двор, бойниците и външния периметър на замъка. Направихме ги така, че да са независими един от друг по отношение на захранването, но въпреки това едва ли ще издържат дълго.

Никога не стреляйте от едно и също място и винаги използвайте укритията — той млъкна и след няколко секунди плесна с ръце и каза:

— Всички да заемат позиции.

Навън беше вече тъмно, откъм морето духаше вятър, луната току се скриваше зад облаците. Откъм вражеските позиции не се виждаше и чуваше нищо, но защитниците на замъка знаеха, че това няма да е задълго.

Под ръководството на Мечката, въоръжените с „SA-80“ поставиха приборите за нощно виждане. Това, което видяха, разпръсна всичките им надежди, че терористите може някак да са се изпарили. Примката се бе затегнала още повече.

Мечката и дьо Гевен започнаха експедитивно да изпробват оръдията. С помощта на една дръжка от метла дьо Гевен натъпка гърмящата смес в дулото на оръдието и сложи тапата, след което размисли и вкара и един декоративен снаряд. После бързо се скри зад барикадата от чували с пясък, а Мечката подпали един парцал, напоен с парафин, закачи го на една въдица, мина зад укритието и метна горящия парцал към мястото, където бе поставил барута. Чу се едно скромно „Бум“ и снарядът тупна на десетина метра по-нататък.

— Ще им вземе акъла — каза дьо Гевен.

— Този път ще удвоя заряда — каза Мечката, — а на теб оставям да обереш лаврите.

Четвъртият изстрел проби стената на склада. На Мечката му хрумна, че на Фицдуейн ще му се наложи да прави големи промени в замъка, когато всичко това приключи.

За петия пробен изстрел увеличиха още малко заряда и добавиха шрапнелната смес. Резултатите бяха зашеметяващи. Мечката и дьо Гевен прекратиха опитите и се заеха да приготвят още снаряди. Когато свършиха, навън беше съвсем тъмно.

Нощта бе настъпила.

военновъздушните сили на път за западното крайбрежие на Ирландия — 22:23 часа

Килмара непрекъснато поддържаше връзка с щабквартирата в Дъблин, но от Фицдуейн нямаше и следа и полковникът бе започнал сериозно да се безпокои. Да бяха само едно или две пропуснати контролни обаждания, не би се разтревожил особено, защото замъкът на Фицдуейн все пак не беше военна квартира, но пълното мълчание продължаващо вече толкова време, не беше без причина. А като се прибави и невъзможността да се свърже с някой от „Дрейкър“, и въобще с целия остров, разрушеният мост — май намесата на рейнджърите съвсем нямаше да е само тренировка.