Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Сержант Томи Кийн бе първата жертва от страна на замъка. Случаен куршум го бе улучил в челото, докато надничаше през един отвор за стрелба с лък на главната кула. Смъртта му настъпи моментално.

Силите на Кадар се бяха окопали около замъка, извън обсега на ефективната стрелба. Нощта настъпваше. Защитниците на замъка бяха приключили с почти всички приготовления, но Фицдуейн забеляза, че хората му започваха да се изморяват и следователно ставаха по-невнимателни. Обяви почивка за храна и проведе военен съвет с тези, които не бяха на пост. Всички бяха единодушно решени да се борят докрай. Смъртта на сержант Кийн ги отрезви от почти еуфоричното настроение, в което изпаднаха след успешното бягство от „Дрейкър“. Жестоката реалност на битката ставаше все по-ясна — или убиваш, или те убиват, победителят печели всичко.

— В училището действахме с изненада, те не ни очакваха — каза Фицдуейн, — сега вече знаят къде сме, приблизително кои сме и топката е в тяхното поле. За да оцелеем, трябва да сме непрекъснато нащрек.

— Колко време ще се наложи да задържим положението? — попита Хенсен.

Фицдуейн вдигна рамене.

— С рейнджърите имахме уговорка да се чуваме на всеки два часа. Вече сме пропуснали няколко обаждания, така че би трябвало да са на път и след известно време да пристигнат. От друга страна островът е напълно отрязан, а и не се знае колко помощ ще дойде. Според мен, ще трябва време, докато осъзнаят колко сериозна е ситуацията. Може да се наложи да задържим положението до сутринта или дори до по-късно.

— Не може да се каже, че е много за обсада — обади се Хенсен.

— Съвсем достатъчно при съвременните оръжия — каза Фицдуейн. — Но сега не е време за подобен род обсъждания. Искам да направим преглед на подготовката — той се обърна към Мечката. — Заради уменията и интереса към оръжията на швейцарския детектив, съвсем естествено е той да бъде избран за оръжейник.

— Положението с лекото въоръжение малко се подобри — започна Мечката, — благодарение на оръжието взето от водолазите и от училището „Дрейкър“. Всъщност, ако не въоръжим някои от студентите, имаме повече оръжие, отколкото хора да го използват. Започвам с автоматичното — имаме четири пушки „SA-80“, една „М-16“, един „АК-47“, пет „Инграм“-а, и три „Узи“-та — всичко четиринадесет. Освен това разполагаме с пушката на Мъроу и две други пушки, които открих в оръжейната.

Ловни пушки — имаме една „Ремингтон“, пушката, която Хюго си донесе от Швейцария, една „Браунинг“ и шест пушки с двойна цев — обърна се към Фицдуейн и добави:

— Включително и две спортни пушки — Мечката говореше за английските спортни пушки, всяка една от които струваше повече от къща в предградията. — Което прави всичко осем ловни пушки — продължи той, — макар че само „Ремингтон“-а и „Браунинг“-а са използват като бойни. Минаваме към пистолетите, те са седем: четири деветмилиметрови „Браунинг“, деветмилиметров „Маузер“, четиридесет и петкалибров автоматичен „Колт“, и доста стар четиридесет и пет милиметров „Уебли“. Амуниции: сравнително достатъчно, ако се стреля или на единична стрелба, или на кратки откоси. Ако се наложи да действаме с автоматична стрелба, тогава няма да ни стигнат за дълго. Ако трябва да говоря с цифри, имаме около три хиляди пет и петдесет и шест милиметрови патрона, около хиляда и петстотин девет милиметрови, над хиляда патрона за ловни пушки, и по-малко от два пълнителя за „АК-47“. Що се отнася до други видове оръжия, имаме арсенал от антики, плюс шест мускета, два арбалета и големият лък на дьо Гевен.

— Лъкът ми не е антика — протестира дьо Гевен.

— Както и да е — каза Мечката. — Мисълта ми беше, че разполагаме с голяма колекция от оръжия, които са почти непригодни за съвременната война, но някои от тях може да се окажат полезни. Разпределил съм ги из замъка, за да могат да се използват при спешен случай. Мускетите са заредени, така че внимавайте.

— Да разбирам ли, че ти ще използваш арбалет — попита дьо Гевен.

— Националното оръжие на Швейцария не е бил арбалетът, а пиката.

— Продължавай нататък — намеси се Фицдуейн.

— Добре, имаме гранатомета с около трийсет различни гранати. Имаме и кутия с обикновени ръчни гранати. Имаме няколко „С-4“ и мините „Клеймор“, които взехме от водолазите. Направихме и една гърмяща смес от препарат за плевели, захар, нафта и други неща, но за съжаление нямаме достатъчно бензин, защото колите на замъка са с дизелово гориво. Е, източихме десетина литра от волвото, за да направим коктейлите „Молотов“ — тук той погледна към Фицдуейн: — Използвах и домашното ти уиски. Опасявам се, че почти нищо не ти остана.