Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Смятаме — започна Ноубъл, — че вероятно сме изправени пред сила от седемдесет до осемдесет закоравели терористи, плюс екипажа на кораба. Предполагаме, че основният им мотив са парите, но като се има предвид начина на действие на Палача, нищо чудно сред тях да има по-малки групи, със собствена мотивация.

Вероятно терористите са преминали сурово и безмилостно обучение. Научени са да нанасят колкото може повече вреди за възможно най-кратко време. Може би не са били специално подготвени как да атакуват замък като този, но това не значи, че са по-малко решителни и отдадени на каузата си, каквато и да е тя. Не бива да се забравя, че са много добре обучени да си служат с всички видове оръжие и бойни техники.

Въоръжението им е предимно от типа на източния блок, с изключение на „Инграм“-те и експлозивите. Имат „АК-47“, автомати „Макаров“, пластични експлозиви, вероятно и ръчни гранати, както и няколко противотанкови гранатомети. Засега не сме забелязали по-тежко оръжие, но нищо чудно на кораба да крият някаква изненада. Ако е така, опасявам се, че ще го научим по най-неприятния начин — може би това ще са тежки картечници, минохвъргачки, ракети, дори артилерия. Все пак смятам, че едва ли имат подобни оръжия, защото първоначалната цел на Палача просто не бе ги изисквала. Но като знаем що за човек имаме насреща, това няма да ме учуди. Много обича изненадите.

Можем да издържим на лекото оръжие, но ако действително имат противотанкови гранатомети, наистина ще ни притиснат. Вярно е, че не могат да пробият защитната стена, но ако такова нещо падне през прозореца в някоя стая и Бог не може да помогне на обитатели те й.

Мечката го прекъсна:

— Всяка стая от замъка е барикадирана с чували с пясък и на всеки прозорец или наблюдателница сме закрепили подобни. Ако се наложи чувалите могат да се дръпнат настрана с въже. Покрили сме и подовете с чували с пясък срещу евентуални експлозиви.

— Какъв е обхватът на противотанковите гранатомети? — попита Етен.

— Теоретично до петстотин метра — каза Фицдуейн, — но обикновено се използват на половината от това разстояние. А за да се уцели процепа на наблюдателница, вероятно ще трябва да се стреля и от още по-близо. Не мисля, че това ще е най-големият ни проблем. По-скоро трябва да се притесняваме от експлозивите, които вероятно сапьорите са поставили съвсем близо до замъка. Само няколко килограма „С-4“ са необходими, за да се промени пейзажа. Внимавайте много. Още нещо, когато свалите някого, правете го така, че вече да не може да се надигне. Все пак пет и петдесет и шест милиметровото оръжие няма унищожителната сила на седем и шейсет и две.

— Нито пък триста и трикалибровото — каза Мъроу.

— Така че, целете се добре — продължи Фицдуейн. — Откоси от по три куршума са достатъчни — той се обърна към Ноубъл: — Извинявай, Хари, малко се отклонихме.

Ноубъл кимна:

— Вече стана ясно кой и какво е насреща ни. Сега остава въпросът какво ще правим.

Доколкото знаем, а то не е малко, благодарение на нашия приятел тук — и той посочи Хенсен, — досега Палачът не се е сблъсквал с подобен проблем. До този момент инициативата винаги е била негова и той е поставял условията. Действал е предимно с бързи и неочаквани удари и бързо оттегляне. Разчита на изненадата, измамата, бързината и оръжията, за него човешкият живот няма стойност, а от време на време обича да демонстрира и зловещото си чувство за хумор.

В този случай, за да може да играе, както е свикнал той, сигурно ще иска да вземе няколко заложника. Наблюдава се нещо необичайно: този път той се е отдал изцяло на постигането на целите си, като дори не си е осигурил безопасно бягство. Така че, той и хората му няма какво да губят. Ще ги води отчаянието.

— А какво му пречи да се качи на кораба си и да вдигне котва? — попита Андреас.

— Това, че той много добре знае, че никой няма да го пусне да си отиде. Всички антитерористични сили в Европа искат кожата му, а той едва ли би се престрашил да мине покрай Израел без нещо, което ще му запази живота. Единствената му възможност да оцелее, е да вземе това, за което е дошъл.

— И тогава какво ще правим? — попита Андреас.

— Има няколко вероятни сценария, по които може да действа — намеси се Фицдуейн. — Първо, вероятно, ще изчака да се стъмни напълно, може би затова не е атакувал досега. Второ, може би ще използва масиран огън, за да ни накара да се скрием. Трето, със сигурност ще атакува най-малко на две места, като едната атака ще е за отвличане на вниманието.