Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

В този момент стрелбата секна, сякаш картечарят бе прочел мислите му и Андреас веднага се възползва от затишието, за да хвърли един поглед. Тъмни сенки се придвижваха напред към замъка.

Фицдуейн се оказа прав. Врагът ставаше самоуверен. Докато беше светло, а дори и в началото на схватката, всички се бяха изпокрили. Сега мислейки, че са под прикритието на нощта, те вървяха напред, за да атакуват.

Смъртта на сапьора явно не ги стресна, значи готвеше се нещо друго. Огледа ги още веднъж. Не се виждаха сгъваеми стълби или други принадлежности за опит за достъп до замъка. Вдигна мерника малко по-нататък и започна да оглежда пътя, който водеше към замъка. Отначало не видя нищо, само му се стори, че нещо се движи бавно и после, когато усилвателят на образа се адаптира към разстоянието, внезапно видя нещо голямо и черно, с нещо стърчащо отпред. Изчака го да се приближи малко и после подаде пушката на Ноубъл.

Посланикът погледна натам, накъдето сочеше Андреас и веднага след това залегна, защото от пълзящото чудовище започна стрелба.

— Май ни готвят изненада — каза посланикът.

— Не обичам изненадите — отвърна Андреас.

Ноубъл се свърза с Фицдуейн по УКВ-то. Остави радиото и стреля няколко пъти в тъмнината към наближаващите терористи. Андреас видя как всички залегнаха, но когато установиха, че никой не е ударен, скочиха отново.

Зад тях откъм главната кула се чу страховит трясък. Двамата се спогледаха и погледнаха към УКВ-то. Не се чуваше нищо. Ноубъл го вдигна и тъкмо щеше да натисне бутона за повикване, когато се чу гласът на Фицдуейн:

— Спокойно — каза той, — това е част от замисъла на Мечката и засега всичко върви добре. Действайте с портала.

Андреас погледна към Ноубъл:

— Наистина ли иска да каже това, което смятам, че иска да каже?

— Такъв е планът — отговори Ноубъл. — Иска да вдигнем металната решетка — включи шалтера, чудейки се дали все още имат ток. Старият мотор изръмжа и металната решетка започна бавно да се вдига нагоре.

— Това е лудост — каза Андреас, — те ще влязат.

— Точно това е идеята — каза Ноубъл.

Андреас се втрещи. Чу, че Ноубъл слага нов пълнител и зарежда „Узи“-то си.

Ноубъл посочи гранатомета:

— Сложи първо заряди „Флешет“, после бронебоен експлозив.

Бойната площадка на главната кула бе най-добрата позиция за наблюдение. И тъй като това беше очевидно, вниманието на врага щеше да се насочи именно към нея.

Фицдуейн се тревожеше не толкова от силата на противниковия огън, колкото от естеството му. Най-горната част на главната кула беше открита площадка с висок назъбен парапет, който само би увеличил силата на евентуален взрив попаднал там. Стигаха му само няколко гранати или една мина.

Решението, което Фицдуейн бе предложил, бе накарало един от учениците да отбележи, че семейното мото на рода Фицдуейн навярно е: „Копай и живей“, а гербът им би трябвало да представлява кръстосани лопата и търнокоп на фона на чувал с мокър пясък. Бойната площадка приличаше повече на окоп от Първата световна война, с тази разлика, че не беше в земята, а високо над нея. Покривът бе така направен, че да удържи на мини или поне на първите няколко, като през това време, ако имаха ум в главите си, обитателите на окопа трябваше да слязат на долния етаж. В последствие се оказа, че именно конструкцията на покрива на окопа се оказа решаваща за по-нататъшния развой на нещата.

Пилотите на моторните парашути бяха двама братя иранци, Хюсейн и Мохсен, последователи на видоизменената версия на учението на Хасан Сабах, който бе основал Сектата на Убийците през единайсети век. Първоначалната вяра на двамата братя в чистотата на убийството се бе поразклатила от откритието, че играта може да се играе в две посоки. След като една израелска групировка бе свела бандата им от двайсет само на двама души — самите те — към учението на Хасан Сабах братята бяха добавили и финансовия мотив. Въпреки това, Кадар смяташе, че бяха достатъчно фанатизирани, за да може да ги използва за целите си.

Според плана, Хюсейн с първия мотопарашут трябваше да мине над главната кула на замъка и да хвърли експлозивен заряд на бойната площадка, а в същото време Мохсен с втория мотопарашут — да пусне специален експлозивен заряд на покрива на жилищното крило. След което двамата трябваше да се спуснат през дупката, която взривът щеше да отвори на покрива и така да осигурят достъп до най-горния етаж на крилото, и да ликвидират всички обитатели, които оцелеят след взрива. После трябваше да изключат моторите, да се приземят на бойната площадка и да се задържат, докато подкрепленията стигнат до там.