Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Според изчисленията на Кадар атаката с мотопарашутите щеше да отнеме не повече от минута и половина. Бяха направили тренировка на кулата в „Дрейкър“.

В действителност обаче, атаката не се разви точно според плана, ако не се смята фактът, че тя ускори пътуването на двамата братя към заветната цел на всички последователи на Хасан Сабах, убити при изпълнение на дълга си, а именно вечният рай. Но за малко мотопарашутите предизвикаха пълна изненада. Бръмченето на двигателите им бе заглушено от канонадата на терористите и това позволи на Хюсейн да се приближи незабелязано и да хвърли заряда си, направен от пластичен експлозив, шрапнели и трисекунден механизъм, точно над целта. За нещастие луната се бе скрила зад облаците и той не успя да види окопа, изграден върху бойната площадка.

Бомбата се изтърколи от окопа и се плъзна по покрива на жилищното крило. Шрапнел от последвалия взрив улучи втория мотопарашут, който, поради своенравието на ирландския вятър, летеше по-ниско от очакваното.

Мохсен нямаше дори време да прати по дяволите непостоянния ирландски климат, да помисли, че все пак нямаше да е зле, да бяха направили тренировката с истински експлозиви, нито дори да изругае брат си на седем различни езика. Смъртта му настъпи моментално, а мотопарашутът го отнесе отвъд стените на замъка и го превърна в огнена топка, разбивайки се в скалите. Вътре в окопа, под три реда чували с пясък Мъроу и Мечката си бяха съвсем цели и непокътнати от взрива, но и двамата ги прониза една и съща неприятна мисъл — че все пак враговете им разполагаха с това, от което се страхуваха — минохвъргачка. Убедени, че сега ще последват още удари, те скочиха и се втурнаха надолу по стълбите и моментално заеха нови позиции в спалнята на Фицдуейн на долния етаж.

Защитниците на бойниците дори нямаха време да осмислят случилото се. Първо, нещо черно и огромно прелетя над тях, пръскайки кръв наоколо си като вампир, който чества унищожаването на чесъна, а после от небето прозвучаха изстрели, показвайки, че първият вампир не е тръгнал сам на разходка.

Етен реагира веднага. Бързата стрелба от полуавтоматичния й „Маузер“ накара Хюсейн да се замисли за рая и да се завърти силно, отхвърляйки всички мисли за пускане на втората бомба. Той овладя мотопарашута и се подготви за още един опит. Етен виждаше само един черен силует, който много трудно се различаваше на фона на тъмното небе.

— Това пък какво е? — каза Хенсен, който изтри от лицето си нещо мокро, надявайки се, че не е това, което му се струва, че е, или ако е, то не е неговата. Не чувстваше никаква болка, но сърцето му сякаш искаше да изскочи от гърдите.

— Не знам — каза Етен, — нещо летящо. Май е нещо като балон, но доста бърз.

Появи се Фицдуейн и се приближи км тях на прибежки с такава лекота, сякаш го бе правил неведнъж, което си беше самата истина. Законите на битката те учеха много бързо как да се прикриваш. Фицдуейн бе специалист в това отношение.

Етен посочи обекта. Фицдуейн вдигна пушката с прибора за нощно виждане и започна да оглежда небето. Отначало не видя нищо, но след това различи лека метална рамка, където седеше един човек с разперени крака. На главата си имаше арабско наметало. Малко по-нататък видя и самия парашут. Металната рамка се завъртя и се насочи право към него и той видя пламъчета. Неохотно превключи на автоматична стрелба, против собствените си препоръки и откри огън.

Мотопарашутът се движеше доста бързо и мина ниско над замъка преди Фицдуейн да успее да стреля втори път. От металната рамка се отдели малък черен предмет, падна на бойниците от другата страна. Чу се взрив, избухнаха пламъци и в небето се вдигна черен дим, а към вътрешния двор се изля огнена течност.

Мотопарашутът се обърна и се подготви за следващата си атака, но точно тогава попадна на мушката на Фицдуейн, който стреля. Тялото на човека на металната рамка се изви и главата му клюмна. Рамката се наклони, но продължи да се носи и се стопи в тъмнината.

— Господи, Боже мой! — въздъхна облекчено Хенсен. — На тия май много им се играе — той се обърна към Етен, която бе изчезнала зад чувалите. — Браво, Етен, ако не беше ти и твоят „Маузер“, щяхме да сме добре опечени.

Откъм чувалите се чу стон. Те бяха подредени на зигзаг, за да намаляват до минимум ефекта от ръчни гранати или бомби. Хенсен надникна зад ъгъла.

Етен лежеше по гръб, а ръцете й стискаха десния й крак. Между пръстите й течеше кръв.

извън стените на замъка на Фицдуейн — 22:42 часа