Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Не съвсем — каза Килмара, когато линиите на два преследвача на тежкокалибрено оръжие се събраха в замъка.

— Грийн трейсър, 12.7 милиметра — каза пилотът, който бе ходил във Виетнам. — Извън обсега им сме. Чудя се какво ли още имат.

— Предполагам, че няма да ни се наложи да чакаме дълго. Скоро ще разберем — каза Килмара. — Свържи ме с щабквартирата.

Двата „Айландър“-а с рейнджърите имаха заповед да кръжат над острова на достатъчно голяма височина, за да останат незабелязани, докато „Оптиката“ огледа положението. Бяха на хиляда и петстотин метра височина, за да разузнаят какво става. Килмара се опитваше да се свърже с Фицдуейн.

Даде си сметка, че отново бе подценил противника си. Едва когато видя закотвения близо до брега кораб, Килмара разбра как Палачът бе придвижил хората си и осъзна, че операцията с посолството в Дъблин е блъф.

Рейнджърите почти бяха обезвредени. По-голямата част от хората му се намираха на повече от два часа път оттук, дори и ако веднага потеглеха насам, което едва ли щеше да стане.

в замъка на Фицдуейн — 23:07 часа

От мястото си, един склад встрани от главния тунел, учениците по-скоро усетиха началото на битката над и около тях. Последвалият грохот от оръдейния изстрел бе по-осезаем и страховит. Осъзнаваха, че още съвсем не са в безопасност и че защитниците на замъка, може й да изгубят битката. Само мисълта, че можеха отново да попаднат в ръцете на терористите, усили желанието им да се присъединят към защитниците.

Отначало посрещнаха с неодобрение решението на Фицдуейн да не им дава оръжие и да ги държи настрана, но в последствие разбраха мотивите му. Наложи се да признаят, че първоначалната заплаха бе дошла от техни съученици и нямаше гаранции, че сред тях няма още Жертвоприносители. Започнаха да търсят начин как да разберат това, но не стигнаха далеч. Едва когато се намеси шведът Зиг Бенгткуист, математик и далечен роднина на Ноубъл, положението се промени. До момента не бе взел участие в обсъждането, но тефтерът, който винаги носеше със себе си, дори и в часовете по физическо, бе изпълнен със ситния му почерк.

— Няма начин да избегнем евентуалното избиране на някой Жертвоприносител — обади се той, — но можем да изработим няколко основни критерия, по които да преценяваме кандидатите.

— Измислил си формула — каза един глас.

— Да — каза друг, — ще хвърляме чоп.

Чу се нервен смях. Настроенията сред учениците бяха различни. Някои бяха сковани от страх, други искаха да си отмъстят, искаха да участват активно в играта, а не да ги използват като пионки. Клането в училището им бе разбило илюзиите за славата на войната.

— Продължавай, Зиг — обади се Осман Ба, суданец от северните части на страната и най-добрият приятел на Зиг. Разликата в цвета на кожата им бе причина да им измислят прякора „Денят и нощта“. Мнозина кимнаха в съгласие. В помещението имаше около петдесет ученика и понеже нямаше достатъчно столове, бяха насядали по сандъци с провизии или направо на пода. До вратата бяха натрупани празни чаши и чинии. Няколко, изтощени от преживяването спяха. Останалите също бяха уморени, но обсъждането ги бе въодушевило.

— Направих нещо като шаблон от критерии — каза Зиг, — според който трябва да изберем кандидатите. На критериите отговарят шестнайсет човека, така че трябва да намерим начин да ги съкратим до десет, както ни казаха. Предлагам, просто всички да обсъдим кандидатите и ако след това одобрените са повече от десет, да теглим чоп.

— Съгласен съм — каза Осман Ба.

— Какви са критериите? — попита един мексиканец. — Мисля, че имаме право да разберем как са били подбрани тези имена.

— Естествено — отговори Зиг, — още повече, че приемам нови предложения.

В стаята настъпи тишина. Отгоре се чуваха изстрели и взривове.

— Първо, да не са членове на ски клуба — започна Зиг, — всички Жертвоприносители бяха от ски клуба.

— Значи аз отпадам — обади се един ученик от Полша, — но това не означава, че съм от тях.

— Възраст осемнайсет и нагоре — продължи Зиг, — да са запознати с оръжията, в добро здраве, с добро зрение, без физически недъзи, добри рефлекси и добър английски, защото защитниците си говорят на английски, и да не са единствени деца — изреждането продължи. Накрая добави — и да са хора, на които можем да имаме доверие инстинктивно, по вътрешно убеждение.

Той прочете шестнадесетте имена. Три отпаднаха веднага, без да се посочват причините, по предложение на Зиг. За останалите тринайсет имена хвърлиха чоп. Десетимата избраници се спогледаха, осъзнавайки, че утре някой от тях можеше да е тежко ранен или дори мъртъв.