Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Зиг бе избран за водач.

— Защо ли искат само десет — попита замислено Осман Ба, — защо не например дванайсет като светите апостоли?

— Защото един от тях се е оказал предател — каза Зиг. — Предполагам, че Фицдуейн се опитва да намали риска. Десетимата избрани бяха от най-различни националности. Зиг се питаше дали това ще има някакво значение сега, когато всички те бяха поставени в една и съща ситуация с общ враг? Имаше ли значение какъв си, когато вече си мъртъв?

Устата му пресъхна и той с мъка преглътна. Забеляза, че и Осман направи същото. Поне не беше сам.

над замъка на Фицдуейн — 23:07 часа

— Голяма веселба — каза Килмара в шлемофона си.

— Най-сетне — каза Фицдуейн. Чуваха се добре. Личеше си, че Фицдуейн си отдъхна. — Надявам се, че си взел и някои приятели. Палачът си е довел доста.

— Докладвай за положението — каза Килмара.

Фицдуейн му описа накратко развоя на събитията.

— Ще можете ли да удържите още малко? — попита Килмара. — Ще трябва да изтегля самолетите на север от вас, защото 12.7 милиметровите няма да ни бавят дълго. Може да мине час преди да се присъединим към вас.

— Ще удържим — каза Фицдуейн, — но става все по-страшно. Нямаме достатъчно хора, за да пазим целия периметър. Може да се наложи да се укрепим само в главната кула.

— Добре — каза Килмара. В този момент на екрана разцъфна топлинно петно. Почти едновременно с това пилотът натисна бутона за залпов пуск на сигнални ракети и започна бясно да маневрира, за да извади „Оптиката“ от пътя на приближаващата ракета, завършвайки със стръмно спускане.

— Идиотска ракета — каза той след няколко секунди, когато тя се отклони заблудена от залпа. — Кой мислеше, че ще има подобно нещо? Ракета с топлинно насочване. Добре, че се отървахме, иначе сега щяхме да светим като факла.

— Приготви се за още изненади — каза Килмара. — Ще се наложи да ги притиснем и да не им даваме да си поемат дъх, докато хората ни скачат — той започна да дава нареждания на рейнджърите, предупреждавайки ги, какво може да очакват.

Свърза се още веднъж с Фицдуейн, за да го разпита подробно за разположението на силите на Палача и да обсъдят тактиката. Първата им цел щеше да бъде да открият местонахождението на ракетната установка и тежките картечници. Другото трябваше да почака.

Но не стана точно така. Докато „Оптиката“ разузнаваше, а „Айландър“ още се насочваха към мястото на скока, Палачът предприе още една атака на замъка.

в замъка на Фицдуейн — 23:18 часа

Танкът напредваше много бавно. Това едва ли се дължеше на допълнителната тежест на бронята, а вероятността, бавното настъпване да е тактически ход, бе минимална. Явно Палачът отново бе подготвил изненади.

Когато танкът наближи на разстояние от сто и петдесет метра, Андреас откри огън с гранатомета. Знаеше, че има само четири бронебойни гранати. При първия му изстрел куршум от „Калашников“ рикошира пред отвора, откъдето стреляше Андреас и целта му избяга. Разтреперан той отново се прицели. Изчака танка да наближи на сто и двайсет метра и стреля. Този път гранатата проби бронята и експлодира. Танкът продължи да настъпва.

От осемдесет метра Андреас стреля още два пъти. Едната граната улучи шева на предната и страничната броня и предната част се отвори като капак на консервна кутия. Танкът продължи напред. Едва тогава стана ясно, защо устояваше на бронебойните гранати. Под горната предна броня се откри втори пласт от бетонни плочи и чували с пясък — напълно неуязвими за лекото оръжие, с което разполагаха защитниците.

Все пак имаше още шанс. Андреас свали целта. Дали да не стреля по някое от колелата или да блокира управлението. Трите последователно изстреляни в предното дясно колело силно експлозивни гранати изкривиха кормилния лост и отклониха движението на танка встрани от главния вход на замъка.

Той продължи да се движи. Стрелбата бе интензивна и от двете страни. Терористите усещаха, че вземат надмощие, а защитниците на замъка изоставиха всичките си опити за пестене на амуниции и стреляха яростно.

Това не бе достатъчно. Луната се показа за малко иззад облаците и освети бойното поле. На фона на сивеещия замък наблюдателниците и процепите за стрелба ясно се очертаха и точните автоматични откоси на противника накараха защитниците на замъка да се изпокрият. Танкът почти бе стигнал до главния вход и се готвеше да взриви всички експлозиви, които носеше.

„Оптиката“ се движеше така, че замъкът да остава между нея и ракетната установка. Самолетът изви над морето, спускайки се почти до водата, след което започна бързо да се издига и накара Мъроу да залегне, виждайки насреща си някакъв призрачен самолет, който сякаш се опитваше да му отнесе скалпа. Една ракета бе изстреляна секунда преди самата установка.