Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Ракетата бе насочена към единия от „Айландър“-ите, който бе заел позиция за скок на рейнджърите. Шестима бяха вече скочили, когато ракетата го взриви. Ярка светлина освети небето, останките от „Айландър“-а се разбиха в хълмовете, милостиво прекратявайки предсмъртната агония на двамата пилоти и двамата рейнджъри, които още не бяха скочили. Още един бе убит от нажежено парче от двигателя, което проби парашута му.

Петима рейнджъри се приземиха успешно и се свързаха с Килмара. Той каза:

— Хайде, момчета, време е приятелчетата да си платят сметката.

Тежко натоварени с оръжия, с черни маски на главите, петимата рейнджъри поеха към мястото на битката. Стрелбата и взривовете ясно им посочиха къде се развива действието.

в замъка на Фицдуейн — 23:38 часа

Андреас зареди последните две силно експлозивни гранати. Зад него Ноубъл, Мечката и дьо Гевен, които се бяха присъединили към тях, стреляха непрекъснато. Терористите отвън използваха вече всяко нещо удобно за прикритие. Огънят им бе станал по-точен, подкрепян от тежките картечници.

Танкът бе на около двайсет метра от стените на замъка — вече бе ясно, че експлозивите, които носеше, са в някаква бронирана кутия. Андреас изстреля последните си гранати. Танкът потръпна като човешко същество. Дясното колело се откъсна и той излезе от пътя си и се катурна на една страна. Андреас и Ноубъл извикаха от радост.

— Долу — изкрещя Мечката и блъсна Андреас на пода. Всичко около тях се разтърси от мощната експлозия. Взривната вълна, нахлула през наблюдателниците, помете Ноубъл, който не успя да залегне навреме, хвърли го върху механизма за вдигане и сваляне на металната решетка и го уби моментално. Мечката надникна през една наблюдателница. Основната сила на взрива бе поета от защитната стена и макар и да бе изкривена и огъната, металната решетка все още бе цяла. Танкът, от който бе останала само купчина разтопен метал, лежеше на една страна. Изви се гъст дим, явно от димни гранати и скри входа на замъка. Стрелбата на терористите продължи.

Един ревящ силует на кола ландровър изскочи от пушилката и се блъсна в металната решетка. Мечката видя, че малко преди сблъсъка, от колата изскочи един силует и отново натисна Андреас към пода.

Този път експлозията беше страховита. Подът се разцепи и през отвора те видяха, че от металната решетка не бе останало почти нищо. Замаян и останал без дъх от взрива, Мечката безпомощно гледаше как терористите нахлуват през вратата.

По стълбите отвън се чуха бягащи стъпки и в стаята влетя граната. Малката черна топка се търколи по пода и спря на два метра от Мечката и малко преди да се взриви се катурна през една цепнатина на пода.

В стаята, стреляйки, нахълта човек в маскировъчни дрехи и покривало на главата. Дьо Гевен, който лежете на пода встрани и зад него сграбчи една кавалерийска сабя и преряза свивките на коленете му. Терористът залитна, автоматът падна от ръцете му. Андреас, който също беше на пода, протегна пушката си и допря дулото до шията му. Тройният откос пръсна главата на терориста и изпълни стаята с червеникава мъгла.

В стаята влетя втора граната, но терористът, който я бе хвърлил, в бързината бе забравил да изтегли иглата. Воден от желанието да оцелее, Мечката скочи, сграбчи я, изтегли иглата и я хвърли към стълбите.

Терористът, който се криеше до вратата, не можеше да побегне надолу по стълбите, заради прииждащите след него мъже. Нямаше време да хвърли обратно гранатата, затова той направи единственото нещо, което му оставаше — хвърли се напред в стаята изправи се и започна да стреля. Куршумите уцелиха тялото на мъртвия Ноубъл. Гранатата избухна на стълбището и временно блокира пътя към стаята. Андреас застреля терориста, преди той да има време да отмести автомата си.

Дьо Гевен се втурна към скритата врата, която водеше към тунела и я отвори. Андреас и Мечката сграбчиха, каквото можаха и хвърляйки последен поглед към трупа на Хари Ноубъл се втурнаха към тунела. Дьо Гевен ги последва, издърпа масивната врата след себе си и трескаво спусна всички резета. Бяха спечелили малко време за сметка на още една жертва, но хората на Палача бяха вече в замъка.

над замъка на Фицдуейн — 23:51 часа

Корабът се бе преместил на около петстотин метра от брега и оттам бяха открили картечен огън по главната кула. Мъроу бе пометен от съсредоточената стрелба и тялото му лежеше извън стените на замъка.

Килмара кръжеше високо горе. Бе изстрелял последните си артилерийски заряди по новото огнище на заплаха. С две ниски атаки той неутрализира двете тежки картечници и направи пробойни в обшивката на кораба под водолинията. Тъй като „Сабин“ бе за превоз на добитък и се състоеше предимно от открити палуби свързани с рампи и нямаше прегради, водата не срещаше никакво съпротивление. „Сабин“ потъваше.