Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Забележете, че ние се свързваме, както с родителите, така и с официалните власти. Така от една страна, няма да позволим на властите да се опитат да решат въпроса самостоятелно и от друга, ще можем да упражним възможно най-голям натиск за най-кратко време. Взели сме всички мерки да бъдат уведомени и двамата родители.

Протоколите по отношение на плащането вече са готови и са у нашите приятели от Либия, които ще ни бъдат посредници. Те ще имат грижата да ни осигурят безопасното изтегляне от острова като водят преговори на правителствено равнище. Няма да им е за първи път. Харесва им да играят ролята на честни посредници при подобни ситуации.

Когато властите възстановят моста, което е въпрос на няколко часа при използването на военни конструкции, ще напуснем острова по суша и ще отидем на летище „Шанън“, където ще ни вземе един либийски самолет. Заложниците ще пътуват с нас и ще бъдат освободени едва при пристигането ни в Либия — той отново спря и се усмихна загадъчно, — освен ако дотогава не ми хрумне нещо друго.

Кадар погледна тримата отдельонни:

— Някакви въпроси?

Отначало никой не каза нищо. Командирите бяха мъже със силна воля, но Кадар им вдъхваше страхопочитание. Беше умен, силен и непредвидим — но пък за сметка на това, винаги плащаше за добре свършената работа. От опит знаеха, че най-добрият начин да оцелеят и да спечелят пари е пълното подчинение. Обикновено Кадар не очакваше въпроси, но сега сякаш му се приказваше. Ентусиазмът му стигаше почти до еуфория — и имаше защо — планът бе съвършен, нищо не бе пропуснато, всичко бе внимателно обмислено и бяха взети необходимите мерки, за да не се получи никакво отклонение от предначертания план. И тримата отдельонни бяха уверени, че успехът им е сигурен.

Командирът на отделение „Фантом“ се обади пръв:

— Всичко зависи от развоя на събитията през следващите няколко часа. Има ли някаква вероятност да се намеси военната флота или така наречените рейнджъри?

Кадар се развесели. Осъзнаваше, че в момента се фука, но това му харесваше. Беше си го заслужил. Нямаше спор — планът му бе предвидил абсолютно всичко.

— Ирландците имат брегова линия от над три хиляди километра, която трябва да охраняват и само четири кораба. Вероятността, ненадейно да се появи кораб на военноморските сили в неподходящ момент, е почти изключена. Все пак — тук той направи пауза, за да засили ефекта от думите си — са взети мерки единият от корабите да бъде отклонен от задълженията си по охрана на бреговата линия. Основната задача на ирландските военноморски сили е да охраняват риболовните зони. Анонимен източник е съобщил, че испански рибарски лодки ловят незаконно риба близо до Кери, в резултат на което военният кораб „Аймър“ се е насочил натам.

— А рейнджърите? — попита командирът на „Фантом“.

Този път Кадар не се въздържа и се засмя.

— Те наистина можеха да ни причинят неприятности, но чудесно реагираха на една фалшива тревога, която им организирахме в Дъблин. Смятат, че замисляме нападение срещу Американското посолство и са се окопали здраво там.

— Значи нищо не може да ни спре — каза командирът на „Икар“.

— Абсолютно нищо — каза Кадар. Внезапно го прободе болка в лявата ръка. Липсващият му пръст сякаш туптеше.

в замъка на Фицдуейн — 16:45 часа

Фицдуейн не обичаше да говори за тунелите под замъка, това бе скритата карта в историята на рода му. В този случай, обаче, чувстваше, че няма избор и все пак се ограничи само с тунелите на горното ниво. Достъп до тях имаше от приземния етаж на кулата.

Като минаха през маскираната врата, Фицдуейн натисна едно копче. Отпред се виждаше наклонена рампа, която слизаше до проход със сводест таван. Махна на останалите да го последват. Тунелът излизаше точно до портала от другата страна на вътрешния двор. Една вита стълба водеше към втория етаж. Озоваха се в стаята, откъдето се спускаше желязната решетка на главния вход. В стените имаше отвори, през които пазачите можеха да наблюдават, както входа отдолу, така и подстъпа до портала.

Поведе групата обратно в тунела.

— Сега знаете как да стигнете от главната кула до портала, без да ви надупчат задниците — каза той.

Това беше добрата новина. Лошата новина е, че този тунел може да бъде открит от врага. Той може да бъде затворен откъм главната кула с тежка желязна врата, но доколко тя ще издържи на експлозиви, е друг въпрос. Когато е била направена, най-тежките оръжия са били мечове и пики.