Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Фицдуейн заговори:

— Нашата първа грижа е да обезопасим замъка. Затова искам да ви запозная с плана и разположението му. Ще ви обясня как работят защитите.

Той се обърна към един голям план-чертеж на замъка, нарисуван на дърво и поставен на статив. Планът е направен още преди три века и цветовете бяха избледнели. За миг се замисли за това колко пъти рода Фицдуейн се бе събирал в същата тази зала, за да отблъсне някаква заплаха. Често бяха успявали да избягнат опасността с преговори. Сега, обаче, Фицдуейн чувстваше, че преговорите няма да помогнат.

— Както виждате — започна той, — замъкът е разположен на скала и от две страни граничи с океана. Нападение откъм морето не е невъзможно особено за добре обучени хора, но основният пробив ще се търси по суша. Дори и при отлив, скалата е твърде стръмна и покрита с водорасли, така че придвижването на голяма група хора откъм морето е почти невъзможно.

Ще наричам с думата „замък“ цялата площ, която е обградена със защитна стена, макар че самият замък се състои от няколко сгради, строени през различен период. Най-важната част на замъка, която първо е била построена, е двайсетметровата квадратна каменна кула, която наричаме главната кула. Най-отгоре на главната кула се намира бойната площадка — това е откритото пространство, обградено с парапет. Под бойната площадка има пет стаи, до които се стига по витата каменна стълба. Всички, както и стълбището, имат наблюдателници и отвори за стрелба.

До главната кула е продълговата правоъгълна сграда, където в момента се намираме и която се нарича главната къща. Свързана е с главната кула на втория етаж. Била е построена през времето, когато цивилизацията е започнала да навлиза в живота на острова, но все пак с мисълта за евентуална отбрана. Състои се от три етажа и наклонен покрив. На най-горния етаж са тази стая и кухнята, отдолу са спалните, а най-долу са хранилищата и другите сервизни помещения. Външната стена на голямата къща е част от защитната стена, охранява се от морето и отворите за стрелба и се вижда от горните етажи на главната кула. Тук обаче няма бойници, а наклоненият покрив е уязвим за висок обстрел.

Останалото е вътрешният двор, заграден от шестметрова защитна стена, по цялата дължина на която има бойници, а под тях са конюшнята, пекарната, ковачницата и други работилници Най-слабата точка на защитната стена е, разбира се, главният вход, но той е обезопасен от малката квадратна кула, наричана порталът. Самият вход има работеща желязна решетка.

— Какво представлява тя? — попита приятелката на Андреас фон Графенлауб от Израел.

Фицдуейн бе научил, че преди да емигрира в Израел, семейството й е било част от еврейската общност на Дъблин. Казваше се Джудит Нюман и външността й бе изцяло в подкрепа на девиза „Правете любов, а не война“. Явно това, което ставаше, не я тревожеше особено и бе напълно естествено, защото човек като нея, който живее в кибуц близо до Сирийската граница, сигурно е свикнал със заплахи на терористи.

— Това е вид решетеста врата, която се вдига и спуска вертикално. Може да се спусне много бързо, когато се появят неприятелски настроени индивиди. На долната страна има шипове и не завиждам на този, който се окаже под нея, когато не трябва. Навремето е спускана на ръка, но сега вече има електрически мотор.

— Значи през нея се вижда — каза Джудит. — Не е плътна.

— Да, така е, но такава е била първоначалната идея. През нея може и да се стреля. Предполагам, че не са я направили плътна най-вече заради тежестта — една солидна врата с такава големина не може да се спуска и вдига на ръка.

— В такъв случай вътрешният двор е открит за огън отвън.

— Желязната врата ще спира донякъде огъня, защото прътите на решетката са по пет сантиметра широки, с разстояние между тях от десет сантиметра. Но ако дървените врати бъдат унищожени, тогава вътрешният двор действително ще е открит за стрелба отвън. Изходът от това положение е да се движим по бойниците и да използваме тунелите.

— Тунелите? — каза Мечката.

— Тунелите — отговори Фицдуейн, — благодарение на тях родът Фицдуейн е оцелял през вековете. Под замъка има мрежа от тунели.

— Май трябва да се заемеш с проектиране на посолства — каза посланик Ноубъл сухо.

на борда на кораба „САБИН“ — 16:30 часа

Тримата командири на бойните части с кодови имена съответно Малабар, Икар и Фантом (в чест на Бодлер) пристигнаха с маршова стъпка в стаята и отдадоха чест. Кадар изискваше подчинение и не гледаше с добро око на фамилиарниченето. Военната дисциплина създаваше и поддържаше строгата професионална атмосфера, на която той държеше.