Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Командирите на бойни части Малабар и Икар бяха араби, облечени с маскировъчни дрехи, третият — Фантом, бе от Сардиния, а истинското му име бе Джорджо Масана, вече бе сложил водолазния си костюм.

— Свободно — каза Кадар, — седнете.

Капитанската кабина имаше уютна приемна. Тримата командири, в пълно бойно снаряжение, с усилие се провряха между мекия ъглов диван и масата, за да седнат. Зачакаха. Вече бяха подробно инструктирани, но знаеха, че Кадар дава информация, както питон се отделя от кожата си — винаги има по нещо ново.

Кадар се направи, че сверява нещо в листите, които държеше, за да прикрие едно внезапно пробождане на мястото на липсващия му пръст. Лявата му ръка бе в бяла ръкавица и на мястото на откъснатият пръст имаше протеза. Детайлите на операция „Здравец“ бяха изработени с компютър и изпълваха множество карти и планове, от които спокойно можеше да се направи доста обемиста книга, но сега възнамеряваше да обърне внимание само на няколко ключови момента. Чувстваше се като футболен треньор пред решаващ мач. Не обичаше да държи речи преди битка, но не можеше да не признае, че имаха ефект.

Погледна хронометъра и каза:

— В седемнайсет и трийсет часа свършва работният ден на преподавателите. Те си тръгват за в къщи с един микробус. Никой от тях не живее на острова, така че в седемнайсет и петдесет най-късно те вече са го напуснали. В училището остават петдесет и осем ученика и трима или четирима дежурни преподаватели. Вечерята се сервира от самите ученици — той се усмихна, — има и шест човека въоръжена охрана.

Най-важният промеждутък от време за нашите цели е от седемнайсет и петдесет до двайсет и два часа, за да можем да използваме дневната светлина. Целта ни ще бъде да завършим първата фаза на операцията най-късно до двайсет и два часа.

В осемнайсет часа обикновено всички ученици и дежурни преподаватели се събират в актовата зала, за да направят преглед на отминалия ден. Следователно, осемнайсет часа е времето, когато трябва да направим удара. Малко преди това ще се случат няколко неща.

Всички комуникации от и към острова ще бъдат прекъснати. Телефонни и телефаксните линии ще бъдат отрязани. Мостът ще бъде вдигнат във въздуха така, че да изглежда злополука. Всякакви радиопредаватели ще бъдат унищожени.

Малка група ученици, подпомогнати от един преподавател — всичките членове на култа на Жертвоприносителите — тук той отново се усмихна, — ще премахнат полицейската охрана и ще задържат учениците и преподавателите, докато са още в актовата зала.

Части на Фантома ще кацнат на пътя близо до училището с „Айландър“ — малък двумоторен самолет, който излита и каца на къса писта. Други от отделението на Фантома ще нападнат замъка на Фицдуейн и ще унищожат обитателите му.

След като бойците на Фантома, подпомогнати от младите си приятели от училището, завземат носа на острова, хората на Малабар и Икар ще спуснат надуваемите лодки, ще се присъединят и ще заемат позиции по плана. До осемнайсет и трийсет часа всичките ни хора ще са на брега, заели позиции и така островът ще падне изцяло в наши ръце, а никой отвъд моста няма нищо да подозира.

Не по-късно от деветнайсет часа „Айландър“-ът ще излети с двама много специални заложници на борда.

След това ще имаме на разположение цялата нощ, за да заемем позиции в училището като особено внимание ще се отдели на поставянето на експлозиви по такъв начин, че властите да не могат дори да си помислят за атака на сградата, тъй като това ще убие всички заложници. Това, което искаме са пари — доста приемлива от политическа гледна точка стока, с която човек най-безболезнено може да се раздели и от която лесно се доставят огромни количества, особено, когато става въпрос за собствените ти деца.

Той спря и отпи малко минерална вода.

— Разбира се, местонахождението на двамата главни заложници дори няма да е известно. Още една изненада за нашите приятели. Баща им е ключова фигура в настоящите проговори за мир в Близкия изток. Приятел е на президента на САЩ. Ето защо Ирландските власти в никакъв случай няма да допуснат смъртта им от страх, какво може да се случи след това. Правителството ще се предаде и родителите ще платят — цялото това упражнение ще стане извън досега на световните средства за масова информация, така че няма опасност някой от нас да бъде разпознат. Нашите приятели от Либия се съгласиха да ни бъдат посредници.

Когато има взети заложници, има тенденция властите да протакат преговорите, надявайки се, че престъпниците — в случая това сме ние, няма да посмеят да убият някоя от жертвите. В повечето отвличания на самолети се случва точно това — нападателите предимно блъфират и рядко прибягват до избиване на заложници, така че подходът на властите е донякъде оправдан. В този случай е изключително важно да уверим ирландското правителство и родителите на децата още от самото начало, че никак не се шегуваме. За тази цел всички преподаватели и десет от учениците, чиито родители не са много богати и нямат никакво политическо влияние, ще бъдат убити веднага. Екзекуциите ще се заснемат и с фотоапарат и с видеокамера. Взети са всички необходими мерки снимките да бъдат изпратени от нашите агенти до родителите на оцелелите ученици, за да разсеем каквото и да било съмнение относно нашите намерения. Видеокасетата ще отпътува с „Айландър“-а и ако се наложи, от нея ще бъдат направени копия.