Дьо Гевен се оглеждаше изпълнен с любопитство.
— Как е бил направен тунелът? Отвън изглежда, че замъкът е строен направо на скалата, а и морето е съвсем наблизо. Предполагам, че сме под морското ниво.
Фицдуейн се усмихна:
— Само когато има прилив, но няма за какво да се тревожите. Особеностите на релефа са накарали моите предци да се заселят тук. Отвън изглежда, че скалата е изцяло от гранит, но всъщност не е така. Възможностите, които дава, това са очевидни. Откак семейството ми се е заселило тук, непрекъснато са се копали тунели.
— Това включва ли и теб? — попита Мечката.
— Аз не обичам тунелите — Фицдуейн продължи напред към тежка желязна врата. Завъртя безшумно ключа и каза: — Това е оръжейната — махна на групата да влезе и когато всички бяха вътре, включи осветлението.
Ахнаха от изненада. Мечове, ножове, бойни секири, боздугани, пики, лъкове и стрели, доспехи и мускети — ръчно оръжие от всякакъв вид висеше по стените или рафтовете.
— Невероятно — възкликна дьо Гевен, — та това е безценна колекция.
— Беше още по-богата — каза Фицдуейн, — но дядо ми продаде някои неща, за да обезпечи старческите си години.
— Откъде са тези оръжия? — попита Хенсен. — И защо са толкова много?
— Един замък, преди всичко, е бойна крепост — каза Фицдуейн — и повечето от нещата, които виждате тук, са от оръжейната на замъка. С течение на времето оръжията се променяли и по традиция всяко следващо поколение обновявало колекцията, но без да изхвърля унаследеното. Били са доста стиснати.
— Но най-новото оръжие, което виждам тук са мускетите — каза посланик Ноубъл. — Вярно, че в битката при Ватерло са свършили добра работа, но не виждам как биха могли да се мерят с днешната огнева мощ на терористите.
Фицдуейн кимна в съгласие. Прекоси стаята и задвижи един механизъм. Част от рафтовете се преместиха и откриха една врата. Той я отвори и ги покани да го последват. Стаята, в която влязоха, бе по-малка, беше боядисана в бяло и силно осветена. На едната стена имаше работен тезгях и инструменти. На другата стена имаше дървени рафтове с оръжия от края на деветнайсети и двайсети век, а на земята имаше четири отворени сандъка. В центъра на стаята стоеше маса, на която бяха изложени огнестрелни оръжия.
— Това вече е друго — дьо Гевен вдигна една „М-16“ и попита: — Откъде си взел тази?
— Виетнам.
— А това? — попита Ноубъл, сочейки един автомат „Калашников“.
— Ливан.
— Ами това? — Мечката вдигна един „Маузер“ с дълга цев.
Фицдуейн се засмя.
— Това не е моя заслуга, сувенир е от войната за независимост на Ирландия. Сравнително рядко срещана версия.
— А тези? — попита Андреас фон Графенлауб. Сочеше един от отворените сандъци. Фицдуейн се приближи и извади един къс автомат, чийто пълнител се поставяше зад спусъка, а не, както бе нормално, пред него. Имаше и монтиран компактен телескоп за далечно виждане.
— Май ще трябва да обясня нещо — каза Фицдуейн. Съвсем накратко им разказа за Килмара и рейнджърите, и след това добави: — Така че ми заеха малко оръжие, но за съжаление, не е достатъчно за всички ни. Това е новият автомат „Енфийлд SA-80“, с който е въоръжена британската армия. С това поставяне на магазина зад спусъка, автоматът се скъсява с около една трета, без това да се отразява на дължината на цевта, а и го прави по-лесен за употреба в ограничено пространство — той посочи устройството за виждане — увеличението, което това устройство дава, е четирикратно и по този начин превръща автомата в най-точното бойно оръжие правено досега. Обърнете внимание, че когато е зареден, тежи почти пет кила, но за сметка на това, при автоматична стрелба се владее без усилие.
Като говорим за съвременно оръжие, тук имаме четири „SA-80“, четири деветмилиметрови пистолета „Браунинг“, гранатомет, гранати и някои други неща, като насочващи се мини „Клеймор“. Всичко това звучи чудесно на пръв поглед, но когато си представим срещу какво можем да се изправим, се оказва, че съвсем не е достатъчно. Вероятно от другата страна ще има не по-малко мощно оръжие и със сигурност в доста по-голямо количество — той не посмя да допълни, че като цяло терористите бяха по-млади и по-добре подготвени.
В стаята настъпи тишина. Видът на оръжия последен модел, които определено не бяха за показване на приятели след вечеря, не будеше ентусиазъм.
щабквартира на рейнджърите, Дъблин — 17:08 часа
Килмара затвори телефона. Червената лампичка, която показваше дали линията се подслушва, не светеше. Той вдигна рамене.
Читать дальше