Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Здесь есть возможность читать онлайн «Виктор О'Рейли - Игрите на Палача» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Варна, Год выпуска: 1994, ISBN: 1994, Издательство: Хипопо, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Игрите на Палача: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Игрите на Палача»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С фабула от разтърсващи събития, авторът Виктор О’Райли се нарежда до такива майстори на напрежението като Робърт Лъдлъм и Кен Фолет с един разказ за смъртоносни игри и невидими играчи. Военният фоторепортер Хюго Фицдуейн открива тялото на обесено момче на собствената си земя. Момчето се оказва ученик от местното училище; на пръв поглед всичко сочи самоубийство. Но когато малко след това на тялото на един терорист откриват същата татуировка като тази на обесеното момче, Фицдуейн тръгва по следите на истината. Само един човек носи отговорността за тези жестокости. Жесток садист, но гениален садист, който владее целият свят.
Наричат го Палача. А играта му току-що започна…

Игрите на Палача — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Игрите на Палача», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Дьо Гевен се оглеждаше изпълнен с любопитство.

— Как е бил направен тунелът? Отвън изглежда, че замъкът е строен направо на скалата, а и морето е съвсем наблизо. Предполагам, че сме под морското ниво.

Фицдуейн се усмихна:

— Само когато има прилив, но няма за какво да се тревожите. Особеностите на релефа са накарали моите предци да се заселят тук. Отвън изглежда, че скалата е изцяло от гранит, но всъщност не е така. Възможностите, които дава, това са очевидни. Откак семейството ми се е заселило тук, непрекъснато са се копали тунели.

— Това включва ли и теб? — попита Мечката.

— Аз не обичам тунелите — Фицдуейн продължи напред към тежка желязна врата. Завъртя безшумно ключа и каза: — Това е оръжейната — махна на групата да влезе и когато всички бяха вътре, включи осветлението.

Ахнаха от изненада. Мечове, ножове, бойни секири, боздугани, пики, лъкове и стрели, доспехи и мускети — ръчно оръжие от всякакъв вид висеше по стените или рафтовете.

— Невероятно — възкликна дьо Гевен, — та това е безценна колекция.

— Беше още по-богата — каза Фицдуейн, — но дядо ми продаде някои неща, за да обезпечи старческите си години.

— Откъде са тези оръжия? — попита Хенсен. — И защо са толкова много?

— Един замък, преди всичко, е бойна крепост — каза Фицдуейн — и повечето от нещата, които виждате тук, са от оръжейната на замъка. С течение на времето оръжията се променяли и по традиция всяко следващо поколение обновявало колекцията, но без да изхвърля унаследеното. Били са доста стиснати.

— Но най-новото оръжие, което виждам тук са мускетите — каза посланик Ноубъл. — Вярно, че в битката при Ватерло са свършили добра работа, но не виждам как биха могли да се мерят с днешната огнева мощ на терористите.

Фицдуейн кимна в съгласие. Прекоси стаята и задвижи един механизъм. Част от рафтовете се преместиха и откриха една врата. Той я отвори и ги покани да го последват. Стаята, в която влязоха, бе по-малка, беше боядисана в бяло и силно осветена. На едната стена имаше работен тезгях и инструменти. На другата стена имаше дървени рафтове с оръжия от края на деветнайсети и двайсети век, а на земята имаше четири отворени сандъка. В центъра на стаята стоеше маса, на която бяха изложени огнестрелни оръжия.

— Това вече е друго — дьо Гевен вдигна една „М-16“ и попита: — Откъде си взел тази?

— Виетнам.

— А това? — попита Ноубъл, сочейки един автомат „Калашников“.

— Ливан.

— Ами това? — Мечката вдигна един „Маузер“ с дълга цев.

Фицдуейн се засмя.

— Това не е моя заслуга, сувенир е от войната за независимост на Ирландия. Сравнително рядко срещана версия.

— А тези? — попита Андреас фон Графенлауб. Сочеше един от отворените сандъци. Фицдуейн се приближи и извади един къс автомат, чийто пълнител се поставяше зад спусъка, а не, както бе нормално, пред него. Имаше и монтиран компактен телескоп за далечно виждане.

— Май ще трябва да обясня нещо — каза Фицдуейн. Съвсем накратко им разказа за Килмара и рейнджърите, и след това добави: — Така че ми заеха малко оръжие, но за съжаление, не е достатъчно за всички ни. Това е новият автомат „Енфийлд SA-80“, с който е въоръжена британската армия. С това поставяне на магазина зад спусъка, автоматът се скъсява с около една трета, без това да се отразява на дължината на цевта, а и го прави по-лесен за употреба в ограничено пространство — той посочи устройството за виждане — увеличението, което това устройство дава, е четирикратно и по този начин превръща автомата в най-точното бойно оръжие правено досега. Обърнете внимание, че когато е зареден, тежи почти пет кила, но за сметка на това, при автоматична стрелба се владее без усилие.

Като говорим за съвременно оръжие, тук имаме четири „SA-80“, четири деветмилиметрови пистолета „Браунинг“, гранатомет, гранати и някои други неща, като насочващи се мини „Клеймор“. Всичко това звучи чудесно на пръв поглед, но когато си представим срещу какво можем да се изправим, се оказва, че съвсем не е достатъчно. Вероятно от другата страна ще има не по-малко мощно оръжие и със сигурност в доста по-голямо количество — той не посмя да допълни, че като цяло терористите бяха по-млади и по-добре подготвени.

В стаята настъпи тишина. Видът на оръжия последен модел, които определено не бяха за показване на приятели след вечеря, не будеше ентусиазъм.

щабквартира на рейнджърите, Дъблин — 17:08 часа

Килмара затвори телефона. Червената лампичка, която показваше дали линията се подслушва, не светеше. Той вдигна рамене.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Игрите на Палача»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Игрите на Палача» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Виктор Вальд - Месть палача
Виктор Вальд
Виктор Вальд - Проклятие палача
Виктор Вальд
Виктор Тюрин - Игра вслепую
Виктор Тюрин
Крис Картер - Игры с палачами
Крис Картер
libcat.ru: книга без обложки
Виктор О`Рейли
libcat.ru: книга без обложки
Виктор О`Рейли
Виктор Смирнов - Милосердие палача
Виктор Смирнов
Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка
Виктор О'Рейли
Виктор О'Рейли - Правилата на лова
Виктор О'Рейли
Виктор О'Райли - Забавы Палача
Виктор О'Райли
Отзывы о книге «Игрите на Палача»

Обсуждение, отзывы о книге «Игрите на Палача» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x