Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Неохотно той взе решение.

— Гюнтер, за сега не можем да направим нищо повече от това за Фицдуейн, освен да следим обстановката и да разположим резервния отряд в Болдонел. Изключено е да ги пращаме там по суша. Това, че Палачът има мания за разни цветя, а Фицдуейн се чувства странно, все още не е достатъчно основание да остана без никакви хора като резерв.

Гюнтер се изправи:

— Разбирам.

— Чакай малко — каза Килмара, — не съм свършил. Ако се наложи да действаме, ще трябва да го направим много бързо. Може да се окаже, че насреща ни има мощни оръжия. Искам „Оптиката“ да е въоръжен, а отделението да е в бойно снаряжение и в готовност за бърза намеса.

— А „Милан“-ът?

— Всичко. Ще командвам от „Оптиката“.

— Ами аз?

— Ти и без това обичаш да скачаш от самолети. Защо трябва да изпускаш шанса?

— Много забавна работа сме си избрали — каза Гюнтер на излизане от стаята.

— Колкото по̀ остаряваш, толкова по̀ различно ти се струва всичко — каза Килмара по-скоро на себе си. — Приятелите ти ги убиват.

в замъка на Фицдуейн — 17:15 часа

Стана още по-топло и въздухът трептеше от горещината. Мъроу подаде бинокъла на Фицдуейн, който го насочи към точката в далечината, която Мъроу му бе посочил. Взира се известно време, после свали бинокъла.

— Не мога да разбера — каза той, — видимостта не е много добра. Виждам само едно трептящо петно точно зад носа на острова. Май е някакъв товарен кораб. Какво те накара да обърнеш внимание точно на този кораб, при условие, че ежечасно минават рибарски кораби и лодки.

Мъроу взе бинокъла и отново го насочи към подозрителното петно.

— Омарата се е засилила. Трябваше по-рано да те извикам. Не съм съвсем сигурен, но ми се струва, че онова приятелче там май беше спряло за известно време.

— За колко?

— За около двайсетина минути. Не съм сигурен.

— От каква посока дойде?

— От юг — каза Мъроу. — Отначало беше много навътре и се движеше бавно. Това е кораб за превоз на добитък, от новите, дето имат високи надстройки и много вентилатори отгоре, като гъби.

— Колко са големи?

— Не знам точно, но достатъчно, за да поберат над хиляда глави добитък, заедно с фуража им. Може да са спрели, за да нахранят животните.

Фицдуейн вдигна бинокъла и огледа наоколо. Да, беше същият кораб, който бе видял сутринта. Продължи да се взира и спря погледа си на моста. Един закрит камион мина по него в посока към острова и отби отстрани на пътя. Отвътре изскочиха двама мъже и се огледаха. Фицдуейн подаде бинокъла на Мъроу.

— Сигурно са рибари — каза той, — виждам калъфите за въдиците. Носят и риболовни принадлежности.

— А за какво им са въжетата? — попита Фицдуейн. Взе отново бинокъла и видя как единият от мъжете спуска другия към основите на моста. После спусна и обемист пакет. Отвори калъфа за въдицата си и извади нещо отвътре. А когато сглоби двете неща, които държеше, вече нямаше никакво съмнение какво е това.

— Господи — извика Фицдуейн, — тоя има „Калашников“. Обзалагам се, че тия възнамеряват да взривят моста.

Мъроу вдигна снайпера си и се прицели. Мъжът под моста прибра въжето и двамата залегнаха. Чу се приглушен тътен, вдигна се прах и въздухът се изпълни с дим. Мостът не помръдна.

— Издъниха се — каза Мъроу, но едва бе изрекъл това и мостът внезапно се срути от страна на острова и бавно се плъзна в морето отдолу. Двамата саботьори се изправиха и отидоха да огледат работата си. Застанаха на ръба на скалата и погледнаха надолу. После единият се обърна и започна да оглежда замъка с бинокъл.

След няколко секунди той размаха ръце и се прицели с автомата. Дулото сочеше главната кула. Появи се пламък и по древната зидария на кулата се посипаха куршуми.

— Фицдуейн и Мъроу стреляха едновременно. „SA-80“ бе наистина точен. И двамата терористи издъхнаха още преди да паднат върху плуващите останки на моста. Водата около мястото, където потънаха, порозовя.

— Започва се — каза Фицдуейн. — Стой тук. След малко ще изпратя някой да те смени. Слизаш направо долу в двора. Отиваме да приберем камиона.

Уоки-токито му изпращя.

— Слез веднага в кабинета — каза един глас напрегнато.

Фицдуейн преметна автомата и слезе по витата стълба. Вратата на кабинета зееше отворена. Етен седеше на един стол и притискаше едната страна на главата си с кърваво парче плат. УКВ-то, което Килмара му бе дал, бе на парчета. Посланик Ноубъл стоеше до вратата с пистолет в едната ръка и уоки-токи в другата. Лицето му бе пепеляво сиво. Бе вперил очи в тялото на човек, който лежеше безжизнено на пода, с лицето надолу. До ръката на трупа лежеше нож със странна форма.