Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Сега не сме в Конго и аз не съм Ан-Мари. Всичко ще е наред.

Като чу името на бившата си съпруга, Фицдуейн трепна, но после я взе в прегръдките си и двамата стояха прегърнати, докато не ги извикаха.

Всички, с изключение на Томи Кийн, който бе сменил Мъроу от поста на бойната площадка, се събраха във вътрешния двор. От упражненията по стрелба в тунела, тъй като Фицдуейн искаше въоръжението им да остане в тайна, дрехите им се просмукаха с миризмата на изгорели газове и оръжейна смазка. Всички бяха въоръжени, дори Катя и Уна. Принуди ги да видят тялото на Дик Ноубъл, само така можеше да ги накара да осъзнаят какво им предстои.

— Не ми се иска да се разделяме — започна Фицдуейн, — но телефоните не работят, УКВ-то е разбито, а сме длъжни да се опитаме да помогнем на хлапетата. Някои от нас вече са си имали работа с тези хора и знаят, че с такива като тях не могат да се водят преговори. Освен това те никога не блъфират, направо убиват. Ако не успеем да стигнем до учениците преди тях, не ми се мисли какъв ще е края на всичко това.

Институтът „Дрейкър“ е твърде голям, разпръснат и не може да се осигури ефективна защита. Намеренията ми са да отидем там и да доведем учениците и няколкото преподаватели в замъка, да се укрепим и да чакаме помощ. В замъка ще можем да издържим достатъчно дълго, нали за това са строени замъците, а и такава е уговорката ни с полковник Килмара.

Не знам какъв е планът на Палача, но предполагам, че е замислил масово отвличане с цел пари. Разузнаването има данни, че е обучил над седемдесет човека и няма да се учудя, ако повечето от тях в момента са на онзи кораб за превоз на добитък и вероятно ще акостират близо до носа на острова. А може една част да дойдат и по суша, не знам. Струва ми се също, че ще използват и самолет. Това, на което искам да наблегна, е, че ще бъдем изправени срещу много добре въоръжени и отлично обучени хора. С една дума, това не е игра. Не желая геройски прояви и притеснения за Женевската конвенция. Това не е война. Тоба е битка за оцеляване. Или убиваш, или те убиват — и никакви пленници, освен ако не наредя. Няма да има кой да ги пази.

Ако мога, няма да въвличам учениците в преките бойни действия. Убеден съм, че някои от тях могат да си служат с оръжие, но за съжаление, няма да знаем на кого да вярваме — мисля, че имахме съвсем пресен пример за това. Независимо дали са достатъчно големи, за да гласуват или не, на мен ми е писнало да гледам как убиват млади хора, които дори не са имали щастието да се насладят на живота си. Запомнете нещо много важно: не допускайте никакви непознати. Ако човекът насреща ви не е един от нас, стреляйте. Дори и да имате въпроси, ще трябва да почакат по-удобен момент. Заемете позиции. Всички за „Дрейкър“ в колата. Да се измитаме.

Фицдуейн и дьо Гевен седнаха отпред на закрития камион на двамата саботьори, а останалите се качиха отзад. Етен изпрати въздушна целувка на Фицдуейн, и макар че разстоянието бе голямо, стори й се, че той се усмихва. Е, да, помисли си тя, нали е свикнал да живее в опасност, заставайки на пътя на злото. Войната е неговата стихия.

„Как ли ще реагирам аз на опасностите — запита се тя.“ Щеше да разбере през следващите няколко часа. Картината на смъртта на червенокосата Ан-Мари Фицдуейн се появи пред очите й така ясно, сякаш самата тя бе присъствала там. Смърт чрез обезглавяване. Представи си как в плътта й се врязва острието на меча, представи си шока, ужаса, агонията и кръвта и й прилоша от страх. „Нима и тя щеше да свърши така?“ Тя погали дървения приклад на „Маузера“, който й бяха дали и реши, че няма да го позволи. Настроението й се приповдигна и тя набра кураж за действие.

близо до замъка на Фицдуейн — 17:55 часа

Водолазите от Фантом бяха провеждали тренировките си в приятно топлите води на Средиземно море. И въпреки че бяха предупредени за това, което ги очаква, ясното небе и палещото слънце, през този съвсем нетипичен за Ирландия ден, ги бяха подмамили и те сметнаха, че ще действат в познати за тях условия. Леденостудените води на Атлантика ги изненадаха неприятно, независимо, че и четиримата бяха с водолазни костюми. Разстоянието, което трябваше да преплуват, не бе малко, студът черпеше бързо силите им и реакциите им се забавиха. „Щяха да се доберат до брега — помисли си Джорджо Масана, командирът на «Фантом» — но щяха да платят висока цена.“

Резервните бутилки, със сгъстен въздух и специалната екипировка бяха натоварени на подводен скутер с акумулаторно захранване, наречен „Морско муле“. Освен товара си „Морското муле“ можеше да дърпа и двама водолази, но първо, акумулаторът щеше да се изтощи бързо и второ, неподвижната поза, в която е дърпаният водолаз, подпомагаше по-бързото изстиване на тялото. Масана разрешаваше на мулето да се качват само по един и то за кратко. Беше му се случвало да се изтощи акумулаторът и знаеше какво е, а екипировката щеше да му трябва, за да проникнат в замъка. Беше изключено да изтеглят мулето на ръка.