Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Плуваха от „Сабин“, който беше хвърлил котва близо до носа на острова. Колкото повече наближаваха брега, толкова повече водорасли им се изпречваха на пътя. Беше опасно, защото водораслите скриваха подводните скали. Трябваше да действат много внимателно и това ги забави. Маневрирането е морското муле бе трудно и изморително.

Това им струва един човешки живот. Алонсо, също от Сардиния, при това най-добрият плувец в групата, се блъсна с глава в една покрита с водорасли скала, когато подводното течение увлече скутера. Нямаше звук, кръвта беше малко, но черепът на единствения човек, който Масана наистина обичаше, се пръсна. Оставиха го да се носи сред водата. Течението продължи да го хвърля срещу скалите и превърна главата му в безформена маса.

Излязоха на брега, на покритите с водорасли скали. Почти незабележими в черните си водолазни костюми, те си отдъхнаха за няколко минути. Докато събираше сили, Масана се чудеше, защо бе необходима атака откъм морето, при това осъществена от специално подготвен екип, когато мишената бяха трима-четирима невъоръжени души, които дори не очакваха, че ще ги нападнат. Бяха го предупредили, че вероятно в замъка ще са някой си Хюго Фицдуейн и двама души, които работеха за него. От „Дрейкър“ им бяха съобщили, че може да има и гости. Масана смяташе, че за унищожаването на обитателите на замъка не бе необходимо да пращат такъв специализиран екип като него и хората му. Не си струваше заради тях да изгуби Алонсо. Внезапно изпита силна омраза към Кадар, но после обучението си каза думата. Даде сигнал на двамата си придружители да започват. Те разопаковаха специалната екипировка.

Трите гумирани въжета с абордажни куки изсвистяха, изстреляни от задвижваните с въглероден двуокис пистолети и се опънаха, застопорени здраво. Масана и другият водолаз започнаха да се изкачват. Третият оглеждаше бойниците и главната кула готов да стреля моментално, ако се появи някой.

Видя как Масана стигна до горния край на стената и изчезна между два зъбера, последван от втория водолаз. Една ръка му махна. Сега първите двама трябваше да го прикриват и той прибра „Инграм“-а и започна да се изкачва.

Докато се катереше, си припомни всички убийства, които бе извършвал и предчувстваше тръпката от предстоящото клане. Нямаше нищо по-вълнуващо от отнемането на човешки живот. Стигна до зъберите и се качи между два от тях. Посегна да извади „Инграм“-а и се огледа.

От лявата страна, в локва от кръв, лежаха Масана и другият водолаз, а над тях се бе надвесил човек с рибарски дрехи и окървавен меч в ръце. Третият водолаз осъзна твърде късно, че ръката, която му бе махнала да се качва бе в тъмно кафяво, а не в черно. Тъкмо се готвеше да стреля, когато една алебарда прониза гърдите му.

Мечката погледна мъртвия водолаз:

— Има ли още? — попита той Ноубъл.

Ноубъл все още стискаше кървавата катана — меч на японски самурай, взет от колекцията на Фицдуейн, впечатлен от лекотата, с която меча убиваше.

— За сега не — каза той.

Мечката застъпи с крак мъртвия водолаз и измъкна алебардата. Доста се потруди — беше я забил с всичка сила. Пое си дъх и каза:

— Долу има нещо интересно. Ще ми се да го проверим, но е по-добре да изчакаме да се върнат другите.

Ноубъл кимна в знак на съгласие. Той гледаше като омагьосан изцапаните си с кръв ръце.

— Години наред съм бил в отдела за борба с тероризма — каза той, — но всичко бе само на теория. Доклади, документи, съвещания, семинари — но нищо не може да те подготви за това — махна към трите трупа.

— Щяха да те убият, ако се бе поколебал дори за секунда — каза Мечката. — Повярвай ми.

— Вярвам ти.

Мечката погледна в посока към „Дрейкър“.

— Как ли се справят Фицдуейн и другите?

на борда на кораба „САБИН“ — 18:06 часа

Кадар стоеше на летния мостик, откъдето най-добре се виждаше всичко и наблюдаваше самолета с мощния военен бинокъл. Самолетът се виждаше, но още не се чуваше. Едва като наближи, го разпозна — беше „Айландър“-а с Фантом-въздух на борда.

Зийгъл, радистът, който беше с преносимата руска военна радиостанция, потвърди:

— Фантом-въздух докладваха, сър. Казват, че мостът е взривен. Очевидно екипът, отговорен за моста, е потеглил към „Дрейкър“, според указанията. Питат дали да се приземяват.

— Има ли новини от Фантом-море?

— Обадиха се, че са в подножието на замъка, но оттогава не са се обаждали. Не се чуваха добре. Може би стените на замъка са затруднили още повече трансмисията.