Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Отговорът на радиста не обезпокои Кадар. Превземането на замъка на Фицдуейн бе от второстепенно значение. Главното бе да сложат ръка на „Дрейкър“ и заложниците. Щом поемеше контрол над тях, всичко останало бе въпрос на време.

— Има ли новини от „Дрейкър“?

Зийгъл сложи слушалките и наведе глава, за да се съсредоточи. Жестът му напомни на Кадар, че колкото и съвършен да беше планът му, очевидно бе грешка да приеме съветско радиооборудване за свръзка между отделните бойни части. Преносимата радиостанция на Зийгъл бе достатъчно мощна, но УКВ-тата, които използваха бойните части, бяха слаби. За щастие, когато се разположеха в „Дрейкър“, това вече нямаше да има значение. За осъществяване на връзката с властите щеше да използва японската радиостанция на кораба. Този пропуск го дразнеше, но не беше сериозен.

Зийгъл вдигна глава:

— В „Дрейкър“ всичко е под контрол. Водачът на Жертвоприносителите съобщи, че няма жертви от тяхна страна. Всички от охраната са мъртви. Наложило се да убият двама от преподавателите. Останалите, заедно с учениците, са под наблюдение в актовата зала. Преминават към следващия етап.

Кадар си отдъхна вътрешно, но лицето му остана безизразно. Решението му да използва съзаклятническата група на учениците, бе дало отлични резултати. Охраната въобще не е очаквала нападение отвътре.

Кадар смяташе, че една силна група като неговата би могла да превземе „Дрейкър“ и без помощ отвътре, но рисковете щяха да са много по-големи. При това положение, училището можеше да извика помощ и тогава слабостите на атака от морето щяха да се окажат фатални за операцията. При слизането си от кораба терористите щяха да бъдат безсилни дори пред една малка група, разположена на скалите, а още по-трудно щеше да бъде и изкачването им по тунела от кея до училището. При положение, че ги посрещнеше въоръжена съпротива, докато се изкачват към училището, в най-добрия случай, щяха да дадат много жертви.

От друга страна обаче подходът откъм морето имаше предимството, че така на острова можеше да бъде закарана голяма бойна група, а с използването на Жертвоприносителите, подпомогнати от Фантом-въздух, рисковете бяха избягнати.

Зийгъл го гледаше.

— Предай поздравленията ми на водача на Жертвоприносителите — каза Кадар. — Накарай го да потвърди сигурността на горния край на тунела. Кажи на Фантом-въздух да огледат внимателно наоколо и след десет минути да кацнат.

Зийгъл предаде нарежданията. Кадар видя как „Айландър“-а направи завой и от височина около триста метра започна бавно да обхожда острова.

— Разузнаването никога не е излишно — каза си Кадар.

— Тунелът от кея до училището е обезопасен — съобщи Зийгъл, но на пост има само един човек. Един има и пред главния вход, а останалите четирима, начело с водача на Жертвоприносителите, охраняват заложниците. Молбата му е да му изпратите помощ, колкото може по-бързо.

В този момент, опиянен от постигнатото, Кадар даде заповед за приземяване. При подадения сигнал терористите от кораба, които бяха на бойна нога вече няколко часа, спуснаха надуваемите лодки и се насочиха към брега.

Кадар ги последва заедно със Зийгъл и личния си телохранител. Като пристанаха, на кея пристигна съобщение, че облечена в черните бойни дрехи на Фантом-море фигура е махнала с ръка от главната кула на замъка на Фицдуейн. Забелязани били и няколко тела.

Е, поне Фицдуейн си бе получил заслуженото. Новината го изпълни с облекчение. Фицдуейн имаше неприятния навик да се появява в най-неподходящия момент. Смъртта му беше добро предзнаменование за изхода на операцията.

пътят към училището „Дрейкър“ — 18:06 часа

Фицдуейн устоя на изкушението да натисне газта до дупка. Високата скорост щеше да породи подозрения, а и пътят бе доста разбит.

Сега вече някои елементи от плана на Палача започваха да му стават ясни. Като размисли, осъзна, че ударът най-вероятно е планиран за времето след като автобусът с отиващия си персонал напуснеше острова. Значи, би трябвало в този момент да се приближават до училището. Тревожеше го въпросът, дали Палачът е използвал Жертвоприносителите, както подозираше.

Хенсен лежеше по гръб притиснат между Мъроу и вратата на волвото. Държеше големия лък на дьо Гевен, а между коленете му беше „АК-47“, който откриха във фургона.

Погледна през задното стъкло:

— Имаме си компания. Някакъв малък двумоторен самолет. Може би са добрите — каза той с надежда в гласа.