Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Отвън стрелбата се усили.

Учениците в залата гледаха уплашено своите избавители. Много от тях все още стояха с вдигнати на главата ръце. Просто не успяха веднага да възприемат новото положение. Бяха все още в шок от това, което им се бе случило. Телата на мъртвите преподаватели лежаха под сцената, където бяха паднали след екзекуцията. Подът се хлъзгаше, а в залата се носеше миризмата на кръв, пот и страх.

Фицдуейн погледна телата и сякаш нещо му прищрака. Едното беше тяло на висока и слаба жена, простреляна в гърдите. На лицето й все още бе изписан ужасът, който е изпитвала в последните си мигове. Едната ръка стискаше кръгли бабешки очила. Лежеше в локва от собствената си кръв.

училището „Дрейкър“ — 18:17 часа

Кадар стоеше на кея вбесен. По-голямата част от бойците му се бяха изтеглили от тунела, оставяйки само една група, която да направи пробива. Не знаеха кой им оказваше съпротива, но от стрелбата, която се чуваше, ставаше ясно, че не са много. Но дори и малко на брой, бяха заели ключовата позиция.

Нямаше намерение да остави хората си в тунела, където можеха да бъдат най-лесно избити. Щеше да отложи атаката и да мине в гръб на противника. Вече нямаше връзка с Жертвоприносителите, значи по някакъв начин му бяха отнели този коз. Опита се да се свърже с Фантом-море, които бяха в замъка на Фицдуейн, но не се получи връзка. В мозъка му се загнезди съмнение, но той го потисна. Специално обучените катерачи започнаха да превземат скалите. Скоро, съвсем скоро, щеше да се справи с това неприятно положение.

Беше доволен, че нареди да взривят моста. Жертвите просто нямаше къде да отидат. Всичко бе въпрос на време. Нареди на Фантом-въздух да отложи кацането, докато не направят пробива.

С кого ли пък си има работа сега? Кадар мрачно крачеше напред-назад. Над него се чу уплашен вик, той вдигна глава и видя как един от катерачите се подхлъзна и увисна само на пръсти. Кадар почти изпита съжаление, че той все пак успя да стъпи на сигурно. Атаката на скалите продължи.

училището „Дрейкър“ — 18:17 часа

Много от учениците познаваха Фицдуейн по физиономия, тъй като често го бяха виждали да обикаля из острова. Това промени положението. Поуспокоени от присъствието на познат човек, който знаеше какво прави, освободените заложници излязоха на бегом от училището и поеха към замъка на Фицдуейн. Придружени от дьо Гевен, те трябваше да извървят два километра на открито, което никак не се нравеше на Фицдуейн. Но бяха млади, в добра форма от ежедневните тренировки и просто нямаше друг избор. Терористите вероятно познаваха плана на училището, освен това беше твърде голямо и разпръснато, за да може да бъде организирана ефективна защита. Дънклийв, замъкът на Фицдуейн, беше единствената им надежда. Само там имаха шансове срещу терористите.

Летейки на височина триста метра, двамата пилоти на „Айландър“-а забелязаха раздвижването и потърсиха Кадар за по-нататъшни инструкции. Няколко секунди по-късно те направиха завой и започнаха да оглеждат пътя, който делеше бягащите ученици от замъка на Фицдуейн. Мястото, където бяха кацнали предния път, остана зад гърба на учениците и на пилота не му оставаше нищо друго, освен да се опита да се приземи на терен, който не познаваше. „Айландър“-а беше здрав самолет, пригоден специално за експлоатация при тежки условия и пилотът вярваше, че ще го приземи успешно. Никак обаче не беше сигурен дали ще успее да излети след това, но знаеше, че е по-добре да не спори с началника. Затегна още повече колана си и започна спускане.

Фицдуейн и Джудит вече бяха заели позиция на втория етаж, откъдето имаше добра видимост към задния двор и изхода на тунела откъм кея. Разбра къде се крият Мъроу и Андреас, проследявайки стрелбата им. Оранжерията, където бяха намерили подслон, представляваше водопад от чупещо се стъкло. „Дано да се опазят от натрошените стъкла — мислеше си той. Защо точно там бяха решили да търсят прикритие, когато имаше по-удобни за тази цел места“.

Трийсетина метра встрани една фигура с маскировъчни дрехи пълзеше към задната страна на оранжерията. Явно Андреас и Мъроу не виждаха това. Човекът в маскировъчните дрехи спря и извади два цилиндрични предмета от торбата, която бе на колана му. На Фицдуейн му се стори, че чува как иглата на първата граната бе изтеглена и хвърлена настрана. Той грабна УКВ-то и се опита да се свърже с Мъроу. Терористът се изправи и замахна, за да метне гранатата, Фицдуейн пусна УКВ-то и вдигна пушката. Спусъкът изщрака на празно.