Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Току-що говорих с началника на охраната на „Дрейкър“. Денят е прекрасен. Учениците се занимават с това, с което обикновено се занимават ученици на усамотено място, а двама от хората му стояли твърде дълго на слънце и почервенели като раци.

— Май доста тежичко им идва службата — подхвърли Гюнтер. — А какво става с Фицдуейн?

— Говорих и с него. Продължава да твърди, че ще се случи нещо, но не може да обясни защо. Започнал е отбранителни приготовления в замъка и сега възнамерява да прескочи до „Дрейкър“ да помогне. Както ни е тръгнало напоследък, момчетата в „Дрейкър“ ще помислят Фицдуейн и хората му за терористи и ще се изпотрепят.

— С колко хора разполага?

— Десет-дванайсет — каза Килмара, — от които девет са преминали някакво военно обучение. Започвам да се чудя дали постъпих правилно като му дадох това оръжие.

— Мислиш, че всичко е фалшива тревога, така ли? — каза Понтер.

Килмара се намуси:

— Там е цялата работа. Не смятам, че е фалшива тревога, просто вярвам на инстинкта си и на предчувствията на Фицдуейн. Всички доказателства сочат, че ако има нещо да става, то ще става тук в Дъблин, а вътрешният ми глас ми казва, че сме заложили на бита карта.

— Въпреки японците? Въпреки седемдесет и двамата туристически агенти от Близкия изток, за които Ирландското Бюро по Туризма въобще не беше чувало и които пристигат тази вечер?

— Въпреки всичко — каза Килмара, — доста мислих. Смятам, че Палачът не дава и пет пари за политика. Тогава, защо ще иска да напада Американското посолство? Какво ще спечели с това? Него го интересуват само парите.

— Палачът е мъртъв — каза Гюнтер.

— Не ми говори като бюрократ.

Гюнтер се ухили:

— Новото разписание е готово.

— И с какво разполагаме сега, освен пресрочена и надхвърляща бюджета ни сметка?

— Като за начало твърде много от хората ни са вързани с посолството. Направо е смешно.

— Политика. Но моля те, не ми казвай неща, които вече са ми добре известни. Кажи ми с колко хора като резерв разполагаме, след като си поиграхме с компютъра.

— Дванайсет — каза Гюнтер — без да броим себе си.

— Значи все пак има надежда. Вече ми писна да седя зад бюрото.

— Положението с хеликоптерите е трагично — докладва Гюнтер. — Всички машини на въздушния корпус са зачислени като охрана на посолството, резиденцията на посланика във „Финикс Парк“ и летището, но така или иначе, всички ще са на земята при смрачаване. Нямаше да е зле да можехме да летим и нощем.

— С кола разстоянието се изминава най-малко за пет-шест часа — каза замислено Килмара.

— Поне шест — каза Гюнтер, — ако говорим за острова на Фицдуейн. Пътят след Галуей е ужасен, а и по това време вече ще се е стъмнило. Освен това, колите ще са натоварени.

— Мостът към острова много лесно може да бъде отрязан — продължи да размишлява Килмара гласно, — ако въобще ще правим нещо, трябва да е по въздуха.

Килмара потъна в мълчание. „На пръв поглед — мислеше си той, — настоящото разгръщане на силите бе правилно.“ Имаше доказателства за надвиснала заплаха над Американското посолство в Дъблин. Появата на японците, за двама от които бе установено, че са във връзка с войнствени терористични групи, потвърди това. Подслушването на разговорите им показа, че японците играеха ролята на преден пост и ще се свържат с главната група, която пристигаше късно тази вечер от Близкия изток. Ирландското туристическо бюро, което в подобни ситуации би трябвало да е наясно с положението, бе информирано в последната минута и това още веднъж наклоняваше везните в полза на вероятна терористична акция. Можеше още сега да задържи японците, но не разполагаше с данни за евентуалното им оръжие и реши, че е по-добре да изчака, докато получи по-подробна информация.

Дотук добре, но беше някак твърде лесно за досещане. Вътрешният му глас непрекъснато повтаряше „уловка“, но дори и да беше така, знаеше добре, че Палачът, ако това наистина бе негово дело, бе достатъчно безжалостен, за да превърне една уловка в действителност.

Даже и да оставеше Палача настрана, все още имаше други възможни източници на заплахи. При това положение рейнджърите трябваше да разполагат с резервна част, която да се намеси при необходимост. Главният проблем се състоеше в начина, по който използваха рейнджърите. Вместо да действат като антитерористични сили, за каквито бяха тренирани, те бяха на предните позиции, вместо полицията или войската, което бе нормалната практика.