Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Говоря ви като външен човек и смятам, че доказателствата не са напълно убедителни — чу се недоволната реакция на някои от присъстващите.

Посланикът вдигна ръка:

— Но — продължи той, — повечето от хората тук ви познават и явно вярват на инстинкта ви, така че това, което искам да ви кажа, е, нека да действаме като един и да направим, каквото можем. По-добре сега да вземем всички предохранителни мерки, отколкото после да съжаляваме.

Той огледа присъстващите. Всички кимнаха в знак на съгласие.

— Тогава нека да решим кой какво да прави.

— Лесна работа — каза Мечката, — в тази ситуация демокрацията няма място. Замъкът е на Фицдуейн, островът е на Фицдуейн, а и той най-добре познава Палача. Нека той каже кое е най-доброто.

— Съвсем логично — обади се Хенсен.

— Май спечелихте изборите — каза посланикът и другите го подкрепиха.

Фицдуейн стана и се приближи към един от продълговатите прозорци на външната стена на банкетната зала. Беше отворен и през тесния процеп влизаше океанският бриз.

В далечината видя кораб. Беше май товарен кораб или за превоз на добитък — нещо от този род. Наближаваше носа на острова, там, където бе разположено училището „Дрейкър“. Времето бе прекрасно. Искаше му се сега да е навън с Пука под топлите лъчи на слънцето и нежната милувка на бриза, а не тук в тази зала, подготвяйки се за това, което предстоеше. Върна се на масата, Етен му се усмихна и той й се усмихна в отговор.

— Преди да навлезем в подробностите, искам да изясня нещо — обърна се той към групата. — Единственото, което мога да ви кажа, е какво предчувствам, а предчувствието ми казва, че приближава нещо много лошо — той погледна всеки един от тях в очите. — Някои от нас може да бъдат убити. Искам сега всеки от вас да реши дали ще остане или не.

Никой не помръдна, Фицдуейн изчака още малко.

— Добре, тогава. Ето какво ще направим — каза той и си погледна часовника.

Беше три и седемнайсет следобед или петнайсет и седемнайсет военно време.

на борда на кораба „Сабин“ — 15:23 часа

Кадар държеше подложката за писане в лявата си ръка въпреки болката, сякаш за да се убеди, че ръката му е непокътната. Не болеше много, раната заздравяваше добре, но психическата травма бе осезаема. Усещането за уязвимост, породено от факта, че част от тялото му бе откъсната, се притъпяваше донякъде от ежедневната работа, но сутрин, щом се събудеше, то се връщаше с нова сила.

За всичко бе виновен ирландецът. Изстрелът му в последната секунда, преди Кадар да успее да се измъкне от ателието, бе осквернил иначе безупречното му бягство. Куршумът бе отнесъл един пръст от лявата му ръка и на мястото му бяха останали да стърчат само няколко костици. Кадар бе изненадан. Отначало не бе почувствал никаква болка и благодарение на това бе успял да изпълни без усилие всички предварително обмислени стъпки на плана си, дори да закопчее циповете, коланите и всички обезопасителни катарами на подводния си екип и акваланг с предвидената бързина.

Болката го прониза, когато бе излязъл от тайния проход в студените води на Ааре. Бе толкова силна, че той започна да пищи и да се гърчи. Само споменът за това го караше да потръпва.

Фицдуейн — трябваше да го убие от самото начало, а не да се поддава на капризите на Ерика. Но ако искаше да бъде откровен, трябваше да признае, че вината не бе изцяло нейна. Самият той бе харесал Фицдуейн, беше го заинтригувал. Сега плащаше цената за това. Ето какво значи да се поддаваш на благородни чувства. Това му бе коствало един пръст.

Кадар погледна излъскания месингов хронометър на стената. Кутията бе много стара, но машинката вътре бе съвременна — както впрочем и всички неща на кораба.

Този кораб отговаряше идеално на целите му. Не привличаше внимание, беше чисто и уютно. За негова изненада и голямо облекчение, корабът не носеше никаква миризма. Очевидно, в наши дни животните получаваха всички грижи, независимо от това, че ги водеха на клане в Либия. Бе доволен, защото щеше да има място за заложниците. Много от недостатъците на едно самолетно отвличане като горещината, теснотията и блокираните тоалетни, щяха да бъдат избегнати. „Сабин“, който имаше много добра климатична инсталация и просторни клетки за животни, бе идеалният кораб за масово отвличане, а ако се наложи и за масова екзекуция.

Операция „Здравец“ — най-голямата и най-амбициозната от всичките му акции. Щеше да ознаменува края на кариерата си подобаващо. А по-късно, когато неговите методи и средства излезеха на бял свят, щяха да накарат всички експерти по борба с тероризма да направят сериозна преоценка на досегашната си тактика.