Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Един камион бавно се приближи до тях. Отзад имаше нещо, което приличаше на правоъгълен сандък, голям колкото врата, но с дебелина петнайсет сантиметра. Камионът се изравни с тях и спря. От него изскочиха трима войника, развързаха сандъка, свалиха го и го облегнаха на тухлената стена на старо тренировъчно укрепление, на което имаше монтирана една бронирана метална плоча.

— Ако застанете пред сандъка, няма да ви се случи нищо — каза майорът, — но практиката изисква да се спазват правилата за безопасност.

Фицдуейн и Мечката не чакаха втора покана. Застанаха зад прикритието на наблюдателен бункер, който гледаше към сандъка под прав ъгъл. Към тях се присъединиха и войниците. Накрая дойде и майорът, без да бърза, сякаш, за да докаже вярата си в собствените си способности. Сложиха си стоманени шлемове. Фицдуейн се почувства като глупак.

Майорът държеше един малък радиопредавател с формата на химикалка.

— Запознати ли сте с принципа на действие на насочения или както някои го наричат, фокусирания взрив? — попита той.

Фицдуейн и Мечката кимнаха. Идеята за създаването на насочен взрив се породила от откритието, че силата на взрива може да бъде направлявана, като експлозивът се постави в контейнер с определена форма и отвор, откъдето да се освободи енергията. Пробивната сила ще търси освобождаване по пътя на най-малкото съпротивление, след което освобождаването ще продължи по инерция. В последствие този принцип бил доразвит и започнало използването на експлозиви във вид на лента, от която можели да се изрязват необходимите форми.

— Щях да съм по-спокоен, ако трябваше да се пробие само един вид материал — каза майорът. — Да беше само бронираната плоча, няма проблем, но когато се добави и друг материал, понякога се случват странни неща. В този случай зарядите са в задната част на сандъка. В центъра е поставен слой от кевлар, подсилен с керамични плочи. Не можем да използваме бронирани плочи, защото ще стане много тежко. Отпред сме оставили място за картина, както искате. Не е необходимо да се отваря целият сандък, за да се види картината, в противен случай ще стане доста неудобно. Затова отпред сме поставили вратички на панти.

— Много ми е любопитно дали взривът ще увреди картината — попита Фицдуейн, — защото отпред ще сложим нещо наистина ценно, за да можем да заинтригуваме нашата мишена, а като ви знам какви сте вие швейцарците, ако с картината се случи нещо, накрая ще ми връчат сметката.

Майорът въздъхна.

— Хер Фицдуейн, допускам, че това е опит за остроумие от ваша страна, но дори и да не е, искам да ви уверя, че картината ще остане непокътната. Цялата мощ на експлозива ще е насочена към стената. Картината няма дори да помръдне. Гледайте!

Натисна един бутон на предавателя. Чу се приглушен трясък. Част от бронираната плоча падна заедно със стената сякаш бе отрязана с бръснач. Нямаше дим. Вдигна се прах от отломките и вятърът го отвя.

Фицдуейн се приближи до предната част на сандъка и отвори вратите. На мястото на картината бе поставен голям плакат възхваляващ „Суисеър“. Плакатът бе непокътнат, Фицдуейн се обърна към майора, който самодоволно бе скръстил ръце:

— В Троя щяха да ви боготворят — хвърли поглед към сандъка. — Мисля, че можем да внесем някои подобрения — добави той, — доколко сте запознат с гранатите с паралитичен газ?

— Саймън — каза Фицдуейн в слушалката, — утре ще правиш ли обичайния си обеден салон?

Балак се засмя:

— Да, както винаги. За мен ще е удоволствие да те видя.

— Искам просто да се сбогувам. Вече си тръгвам. Направих всичко, което бе по силите ми и е време да се прибирам у дома.

Балак отново се засмя:

— Ти видя Берн от доста по-различен ъгъл, отколкото обикновените туристи. Ще ни липсваш. Чакам те утре.

— Чао — каза Фицдуейн, затвори телефона и погледна Мечката. — Сега всичко е в ръцете на Паулус фон Бек. Как ще действаме, по план „А“ или план „Б“?

Излязоха от „Кирхенфелдщрасе“ и се насочиха към полицейското управление, където прекараха два часа в тренировка по стрелба. Мечката бе добър инструктор и Фицдуейн почувства как старите му умения се възвръщат. Последните двайсет минути стреляха с патрони „Глейзер“.

— Зарядите на ловната ти пушка са направени по подобие на тези — каза Мечката, — ако ти се струва, че деветмилиметровите патрони не са достатъчно ефективни, както всъщност си е, помисли върху факта, че попаденията с Тлейзер са деветдесет процента смъртоносни.