Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Шефът направи знак на Фицдуейн да спре касетофона. Личеше си, че чутото го е разтърсило.

— И после са започнали с хора — каза той. — Направо ми се гади. Има ли още много?

— Не — каза Мечката, — ще ви го предам накратко, ако искате.

Шефът се замисли. След около почти минута той вдигна поглед към Мечката:

— Всичко съвпада. Толкова е гадно… перверзно и демонично.

— После го попитахме за ножа — каза Мечката. — Балак казал на Паулус, че са му го правили по поръчка. Бил е копие на ритуален нож за жертвоприношения, използван от езически култ в Ирландия. Видял го е в някаква книга и много му е харесал. Очевидно притежава цяла библиотека с порнографски материали, брошури за черна магия и тъмната страна на човешкото поведение. Използва ги, за да си организира игрите. Най-важните правила са записани в една книга, която нарича Магическата.

— Това е книга с напътствия по черна магия, нали? — намеси се Кершдорф. — Преди години имаше подобен случай, където се оказа, че черномагьосничеството е пак сексуално мотивирано.

— Кой друг, освен Балак, Ерика и децата е бил замесен? — попита Шефът. — Имало ли е друг човек или само той е бил резервата от отбора на възрастните?

— Имало е и други — каза Мечката, — но винаги са били с маски. Паулус смята, че е разпознал някои от тях по гласовете — Мечката подаде един списък с имена, на Шефа, който поклати глава. Не беше много изненадан, че вижда името на един посланик, но останалите бяха все хора от управляващите среди.

— Понякога е имало и млади проституиращи мъже — каза Мечката. — Спомена няколко, но само с малките им имена. Единият от тях се е казвал Клаус — описанието съвпада, бил е Клаус Миндер. На един друг му викали Маймуната. Тъй като е знаел, че Клаус и Маймуната вършат едно, и също, Айво е притиснал Маймуната и явно се е поувлякъл при опитите си да го накара да си развърже езика. Айво се е опитвал да намери убиеца на Клаус Миндер — горкото момче. Всъщност Сър Айво. Разбрал е твърде много неща и това го уби.

— Хайни — каза Шефът, — наистина смятам, че чухме достатъчно. Въпросът е как да заловим този психопат, без да рискуваме живота на хората си?

— И за това сме помислили — каза Фицдуейн, — решихме да се възползваме от тактиката на древните гърци.

Бяха на един отдалечен пробен полигон, част от военната база в Санд. Мъжът с маскировъчните дрехи имаше вид на човек, който прекарва много време в планината. По-светлата кожа около очите му очевидно показваше, че доста време е носил ски очила. По чин бе майор, елитен гренадир от швейцарската армия и експерт по борбата с тероризма. Обикновено сътрудничеше на отдела за борба с тероризма към федералната полиция, но нерядко предоставяше услугите си на кантонните и градски служби за опазване на реда. Специалността му бяха експлозивите.

— Не сте ли мислили да взривите входа? — попита нерешително той. — Тогава ще можете да използвате почти всякакъв вид експлозив, пък и доколкото съм чувал, доста често се прилага. Войниците го правят от години, когато не им се влиза през някоя врата — каза той весело.

— Много смешно — каза Мечката, — нали ако взривим входа ще навредим на всички, които стоят наоколо.

— И тъй като един от тях вероятно ще съм аз — каза Фицдуейн, — предложението ви никак не ми харесва, макар и да знам, че в него няма зъл умисъл.

Майорът се втрещи.

— Скъпи ми друже, та ние няма да позволим дори и косъм да падне от главата ти. Можем съвсем точно да изчислим колко и какъв експлозив ще е необходим. Ще се чуе само „бум“ и виж ти, врата!

— Навремето познавах един смахнат от Специалните служби на САЩ, който все си играеше с експлозиви — каза Фицдуейн. — Викаха му Дучински безпроблемния, защото всеки път щом му поставеха някаква задача, свързана с експлозиви, независимо колко трудна бе тя, той все казваше: „Няма проблеми, приятел“ и започваше да действа. Наистина си разбираше от работата.

— Ето, видяхте ли — каза майорът.

— Докато един ден не взриви себе си — продължи Фицдуейн — и половината момчета от един елитен отряд. Оттогава не вярвам много-много на експлозивите. Предполагам, че едва ли ще искате да чуете последните му думи.

— Не — отговори майорът.

— Освен това нашата мишена много си пада по мини и разни други клопки, които да слага в стените и които лесно могат да се задействат от външен взрив. Трябва ни насочен взрив, който ще избие преградата и ще неутрализира всички заложени клопки.