Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Всяко разследване изисква време, хора, които да се занимават с него, както и известна доза късмет. До сега съдбата многократно е показвала благосклонността си към Палача. Той винаги ни е изпреварвал с една крачка. Успя да убие Айво, преди да можем да говорим с него. Със Зигфрид стана същото. Спасихме Врени, но тя не може или не желае да говори за преживяното. Ерика фон Графенлауб, която може би щеше да поддаде при натиск, е мъртва. Лодж или го е нямало, или е избягал, преди да отидем там. И все така се случва. Човекът, с когото сме се захванали, е много проницателен и голям късметлия. Рано или късно, обаче, късметът ще му изневери. Още в самото начало на разпита на Паулус и двамата с Хюго разбрахме, че сме попаднали на свързващото звено, което търсим. А сега можете да решите сами дали това е така.

Фицдуейн натисна клавиша на касетофона за възпроизвеждане.

— Това е редактирана версия — започна Мечката.

— Да я чуем — каза Шефът.

Чу се леко съскане и след това гласът на Мечката:

— Паулус, казахте, че връзката ви с Балак е започнала преди около пет години.

— Да.

— А поддържате ли все още взаимоотношенията си?

— Не… не съвсем — каза Паулус колебливо.

— Не ви разбирам — каза Мечката внимателно.

— Не мога точно да ви обясня. Взаимоотношенията ни се промениха, вече не са като преди. От време на време ми се обажда и се виждаме.

— Защо? Нали връзката ви е приключила.

— Ами… така трябва. Той ме държи в ръцете си.

— Как?

— Има разни снимки и други неща и ме заплаши, че ако не му се подчинявам, ще ги изпрати в полицията.

— Не ни интересува вашият интимен живот — каза Мечката, — кажете ни за снимките.

Настъпи тишина, после се чу ридаене, което бе отрязано. Разговорът продължи от средата на изречението:

— … неудобно да говоря за това — каза Паулус с измъчен глас.

— Значи близнаците фон Графенлауб не са били единствените замесени малолетни — каза Мечката.

— Не.

— Колко годишни бяха?

— Различно. Обикновено бяха петнайсет-шестнайсетгодишни и нагоре.

— Но невинаги.

— Не.

— На колко години бяха най-малките?

Отново настъпи тишина и Мечката каза нещо окуражително.

Паулус отговори неохотно:

— Мисля, че бяха на около дванайсет или нещо такова. Не съм сигурен.

Чарли фон Бек строши чашата си за кафе в пода. Беше побелял от гняв. Фицдуейн спря касетофона.

— Идиот, тъп, безотговорен идиот — изкрещя съдията. — Как е могъл?!

— Успокой се, Чарли — каза Шефът, — изкара ми акъла. Надявам се, че поне си беше изпил кафето.

Чарли фон Бек се усмихна против волята си. Шефът изчака малко, за да се увери, че съдията се е овладял и след това даде знак на Фицдуейн да продължи.

— Къде се осъществяваха тези срещи? — попита гласът на Мечката.

— Ами, на различни места.

— Например? Във вашата къща?

— О, не, никога при мен. Балак обичаше нещата да стават така, както той иска. Предпочиташе определена обстановка, искаше всичко, от което се нуждае, да му е под ръка, опиати и разни други работи.

— Тогава къде ходехте?

— Невинаги знаех къде отиваме. Случваше се да дойде да ме вземе и да ме заведе някъде с превръзка на очите. Той обича да играе на разни игри. Понякога се правеше, че не ме познава и че се срещаме за първи път.

— Ходили ли сте в апартамента на Ерика?

— Да, но сравнително рядко. В повечето случаи отивахме в ателието на Балак до реката.

— Споменахте, че Балак обичал определена обстановка — каза Мечката. — Бихте ли я описали? Защо това е толкова важно?

— Той обича ритуалите — каза Паулус с несигурен глас.

— Какви например?

— Ами например черна магия, но само наужким. По-скоро пародия на черно магьосничество, но с черните свещници и жертвоприношенията на хора, но не истински, а наужким. Беше зловещо.

Фицдуейн се намеси:

— Можете ли да опишете стаите, където сте били?

— Имаше няколко такива стаи. Всички бяха обзаведени еднакво с пурпурночервени стени, черни копринени завеси и мирис на тамян. Понякога ние носехме маски, а друг път тези, които водеше.

— Разкажете ни по-подробно за жертвоприношенията — каза Мечката. — Споменахте, че имало мними жертвоприношения на хора.

— Идеята бе, жертвата да умре, когато се достигне оргазъм. Ерика много го харесваше. Тя имаше един масивен нож с широко острие и много обичаше да го размахва. Вземаше котка и точно във върховия момент я убиваше и целият ме обливаше в кръв — чу се звук на погнуса, рязко прекъснат от пауза при редактирането.