Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Къщата на Лодж в „Мюри“? — предположи Шефът. — Реката минава близо до нея.

— Не, едва ли — каза Мечката, — между къщата и реката има горичка, която поглъща всички шумове от реката. Проверих това.

— Значи мислиш, че става дума за ателието на Балак до реката? — попита фон Бек.

— Близо до мястото, където намерихме Миндер — обади се Шефът.

— Така смятам — каза Мечката.

— Можем ли да говорим с този работник? — попита Шефът.

— Може, но с помощта на медиум — отговори Мечката. — Оправил се, върнал се в къщи и някой изпразнил два пълнителя в тялото му. За по-сигурно.

— Продължавай — въздъхна Шефът, — сигурен съм, че криеш още изненади.

— Имай търпение. Шефе — каза Мечката, — вече стигнах до най-главното.

— Момент — намеси се Кершдорф, — имаш ли някаква представа какво са правили тези работници? Този, оцелелият от катастрофата казал ли е нещо? Кой ги е наел?

— Наети са чрез посредник, който е използвал версията, че става дума за някакъв ирански генерал, избягал в Швейцария, след като Хомейни дошъл на власт и който се страхувал, че пратеници на Пазителите на революцията може да го убият.

— Доста сполучливо — каза фон Бек, — пък и доколкото си спомням, имаше подобен случай.

— И какво точно е трябвало да правят? — попита Шефът.

— Нещо във връзка със сложна система за лична безопасност. Не знаем нищо друго, освен факта, че оцелелият от катастрофата е бил хидравличен механик.

— Това никак, ама никак не ми харесва — каза Шефът.

— Слушай по-нататък. Стигаме до въпроса за кръвната група. Знаем кръвната група на Палача от изследванията на спермата, открита по тялото на момичето от шахматната дъска. Ако кръвната група на Палача не съвпадне с тази на Балак, тогава цялата ми хипотеза отива по дяволите. Работата е там, че съвпада.

— А как за бога си успял да разбереш каква кръвна група е Балак, без да те заподозре? — попита Шефът. — Обикновено хората забелязват кога ги дупчат с разни игли.

Мечката се усмихна.

— Обмислях най-различни варианти. В крайна сметка реших да проверя в кръвната банка. Той е донор.

— Какво?! — извика Шефът.

— Той е донор на кръв — каза Мечката. — Всъщност, Саймън Балак е радетел за благото на обществото. Членува в не малък брой известни организации, проявява значителен интерес за опазването на Берн и поддържа различни екологични общества. Грижата му за опазване на околната среда е пословична. Освен това е почитател на ходенето пеша и е член на бернското вандервеге.

— Какво е това? — попита Фицдуейн.

— Вандервеге е асоциация на планинарите — обясни фон Бек, — бродене из горите с раница на гръб, като се ориентираш по малки жълти знаци. Много здравословно.

— Да, през повечето време — вметна Мечката, — но я си спомни Зигфрид, човекът по татуировките.

— При това намерен на място, където не може да се стигне с кола — каза Шефът. — Хайде, Хайни, продължавай, става интересно.

— Има и още косвени улики, но това можете да видите и сами от разпечатката. Взети поотделно не значат много, но ще видите, че в светлината на това, което вече знаете, доста неща стават ясни. Сега обаче ще се върна на това, което Айво ни остави, после ще засегна въпроса с алибито и накрая ще ви представя доказателствата, които според мен са вече сериозни. Да започнем с Айво. Бе убит, преди да е казал нещо съществено, а от това, което бе донесъл, не остана много, но все пак успяхме да спасим нещичко. Споменават се някакви стаи в пурпурно червено. Обърнете внимание на множественото число. И в жилището на Ерика и в къщата на Лодж в „Мюри“ има стаи в пурпурно, с черни свещници, секс принадлежности и други неща, които говорят за извършване на ритуали и черна магия. И на двете места бяха открити следи от кръв и сперма от различни хора. Дотук нещата като че ли съвпадат, ако не беше последната строфа:

— Винаги ли пише така? — попита Хенсен.

— През цялото време докато се занимавах с него — каза Мечката. — Обичаше да пише стихове и гатанки. Според мен, това му даваше самочувствие. По този начин се успокояваше, че не е кука, когато ни подсказваше нещо под формата на стих.

— И какво според теб означава това? — попита фон Бек.

— Склонен съм да мисля, че става дума за ателието на Балак до реката, което потвърждава думите на загиналия италианец.

— Да, но това е просто мнение, не доказателство — каза фон Бек.

Мечката вдигна рамене.