Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Резултатите от променената вече програма са крайно интригуващи. За най-вероятен заподозрян се кандидатира не друг, а Саймън Балак, оставяйки далеч зад себе си други, за които в началото имахме силни подозрения. И така от едно и едно получихме три.

— Предполагам, че не Хайни е програмирал компютъра наново — обърна се Шефът към Хенсен.

— Следващата стъпка бе, че успяхме да добавим още няколко парченца от…

— Мозайката? — услужливо подхвърли фон Бек.

Мечката поклати глава.

— Основанието за вина — той вдигна вежди. — Едно от най-интересните неща при компютърната проверка, която направихме за Балак, се оказа не това, което излезе, а това, което не се появи. Ще ви обясня нагледно какво имам предвид. Първо, Балак пътува много. Неговите изложби и посещения тук-там се отразяват широко от пресата и въпреки всичко, това не се потвърждава от използването на кредитната му карта, нито от пътните му разноски.

— Може би предпочита да плаща в брой, за да си спести данъците — обади се Кершдорф. — Това не е кой знае колко необичайна практика. Може би просто не обича кредитните карти.

Мечката отново поклати глава.

— Той притежава всички най-престижни кредитни карти като се почне от Американ Експрес и Дайнърс Клъб и се мине през Аксес и виза. Непрекъснато ги използва за разходите си в Берн, а понякога и когато пътува. На пръв поглед всичко е наред, но един статистически анализ на разходите му показа, че нещо не се връзва. Това само по себе си не е важно, освен факта, че нещо крие.

Третият фактор са пътуванията му. Дори и да плаща в брой, името му задължително трябва да се появи в списъка на резервациите за полета. Работата е там, че името му липсва. Балак просто изчезва от Берн и после се появява някъде, но от нищо не става ясно как е стигнал до там. Това не е нормално. Може би е възприел тактиката да пътува под измислено име, но дори и това не е много вероятно, защото ако е така, то тогава той би трябвало да използва фалшив паспорт. Не забравяйте, че по летищата проверката на документите е много стриктна и редовно се проверяват, както всички резервации, така и притежателя на паспорта. Никъде нямаше име или личност Балак.

— Това са вече подробности — каза Шефът, — той може просто да е бил задържан за подправка на паспорт. Не е задължително той да е Палачът.

— Позволи ми да довърша. До тук имаме човек, който съпоставен с компютърния портрет на Лодж, пасва идеално. По-нататъшният анализ показва, че разходите и пътуванията му са подозрителни. Като сравним местата, където се знае, че е ходил, с инцидентите, за които се знае или поне се подозира, че е замесен Палачът, се получава една доста смущаваща със съвпаденията си статистика. Това не означава, че е бил в същия град, може дори не и в същата страна, но винаги на такова разстояние, откъдето е можел по всяко време да осъществява връзка — със самолет, влак, кораб или кола. Следващото, имаме показания от два източника, че той е бил в Ленк по време на инцидента с Ерика и младият Руди фон Графенлауб. Установихме първо, че е бил там, опитахме се да измъкнем описание на външността му, но късметът ни проработи, едва когато се появихме със снимки на Балак.

— Снимки? — попита Хенсен. — А нашите хора добре ли са били скрити? Очевидно чувството му за самосъхранение е доста силно.

— „Der Bund“ — каза Мечката. — Слава Богу, че имаме поне един уважаващ се и стриктен по отношение на архивите си вестник. Притежават специална картотека за видните личности на града, а Балак живее достатъчно дълго тук и има достатъчно изложби, за да напълни една доста обемиста папка. Разполагаме с много снимки и на него самия и на картините му. По-късно ще се върна на това.

Има нещо още по-интересно. Хрумна ни, че ако използваме навика на Палача да прави значителни вътрешни промени на сградите, които използва, това може да ни доведе до нещо. Част от нещата може да се виждат, като в случая с двойно подсилената му врата, но останалото говори за тайни дейности и разнообразни умения и то на доста високо ниво. Това ни наведе на мисълта, че вероятно той вика експерти, за да му свършат някаква работа, държи ги затворени, докато трае това, а накрая, като имаме предвид манията му за почистване, вероятно се освобождава от тях.

Накарахме Следотърсача да прерови всички смъртни случаи и попаднахме на четири, които пасват на теорията ни. Във всеки от тях става дума за малка група от висококвалифицирани работници, на пръв поглед загинали при злополука. В единия от случаите, преди около година и половина, един микробус с италиански работници от Милано пада от една скала в резултат на спукана гума. Италианските карабинери заподозрели мафията, защото тя контролира строителството и свързаните с него дейности, а причината за спуканата гума се оказал един малък експлозив, което е точно в нейния стил. По-важното е, че от осемте работника един е оцелял. Бил е силно обгорен, но е казал нещо за някаква специална работа, затова, че се е чувала река, че през цялото време били на затворено и че от мириса на терпентин му се повдигало.