Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Няма да споря за това. Може би щеше да е по-ясно, ако имахме цялото книжле на Айво, но го нямаме. По-интересно е това, в което е било увито.

— Май нещо не разбирам — каза Кершдорф.

— Айво отиде да се срещне с Хюго, за да го помоли за помощ за откриването на човека, който е убил Клаус Миндер. Със себе си е носел и един пакет, който е съдържал цялата информация, до която се е бил добрал. Този пакет е бил увит в парче плат. До тук ясно ли е?

Кершдорф кимна. Останалите гледаха Мечката очаквателно.

— Оказа се, че това е платно, платно за рисуване. Парчето, което Айво бе използвал вече, е било отрязано по размер и по него личат следи от боя. Според мен, то е работено, но нещо не е станало, както трябва и е било накъсано и захвърлено.

— Винаги съм си мислел, че художниците купуват платната си готови — каза Шефът.

— Мнозина го правят — каза Мечката, — но излиза по-скъпо. От друга страна обаче, ако си професионалист, ще предпочетеш сам да си правиш платната, защото можеш сам да си определяш големината им или да използваш за основа нещо по-различно.

„Платно“ се нарича всичко, върху което художниците рисуват. Най-разпространените се правят от памучни тъкани, по-скъпите — от лен. Платната за рисуване обикновено са предварително оразмерени и имат покритие. В нашия случай говорим за скъпоструващо ленено платно, което е закупено необработено и е оразмерено от самия художник. В Берн има само един художник, който прави това. Съдебните лекари вече направиха сравнителен анализ на материалите за покритие и размера, който използва. Съвпадат. За това няма никакво съмнение. Платното, в което Айво бе увил пакета си, е направено от Балак.

Мечката млъкна и в стаята настъпи тишина.

След малко Шефът каза:

— Почти ме убеди, Хайни. Но все още нямаме доказателства, които можем да представим в съда. Ти сам предположи, че платното е било най-вероятно захвърлено. Тогава всеки адвокат би казал, че може да е взето от накъде другаде. Това даже не свързва Айво и Балак по никакъв начин.

— Шефе — каза Мечката, — според мен, няма да имаме никакви доказателства, преди да хванем Балак. Няма да е зле, но е твърде умен. Единственото, което можем да направим, е да действаме с това, което имаме, а после да се направи обиск на къщата му и много подробно разследване от упорит съдия-следовател.

— Който, за съжаление, няма да съм аз — каза фон Бек. — Получава се сблъсък на интересите — в стаята настъпи тишина. Всички знаеха за Паулус фон Бек, но почти никой не знаеше подробности.

Шефът наруши тишината.

— Вината не е твоя, Чарли и това съвсем не означава, че не можеш да продължиш да работиш по разследването. Но нека първо изслушаме Хайни до край, след това ще помислим. Имам само бегла представа за това, което той и Хюго са изровили.

Мечката погледна Чарли фон Бек:

— Ще останеш ли за подробностите? — попита той. — Не е много приятно.

Фон Бек кимна.

— Предпочитам да го чуя още сега.

Мечката сложи ръка на рамото на Чарли:

— Не го приемай като лична обида — след кратка пауза продължи: — Ще ми се да кажа, че разкриването на Паулус фон Бек като един от хората, които познават много добре Балак и са имали взаимоотношения с него, бе в резултат на изморителна детективска работа и продължително проучване. Е, да, но не е така. Беше си чист късмет. Ако Паулус не се бе решил да говори, все още щяхме да сме доникъде.

Всъщност, отидох при Паулус, защото ми трябваше професионалното му мнение за татуировката — буквата „А“, вписана в кръг от цветчета, която открихме на много хора, имали вземане-даване с Палача. Дизайнът на татуировката е по-сложен и по-различен от тези, които обикновено се използват за татуиране, ето защо сметнах, че не е зле да проверим до край тази линия. Първото, което направих, бе да взема някои от нещата, които Зигфрид е работил, за да разбера, дали той пръв е направил такава татуировка.

— Мислех, че ателието му в Цюрих е напълно разрушено — каза Шефът.

— Да, така е, според официалния доклад, но достатъчно дълго време се занимавам с тази работа и зная, че в света не съществуват абсолютни неща. Почти винаги има нещичко, което остава. В нашия случай, колегите от Цюрих са имали предвид документи и ценности при написването на доклада. Според тях, един куп полуизгорели скици на татуировки не са най-важното нещо. Успях да събера всички модели и направих увеличения на различните им части. Занесох ги, заедно с няколко снимки от картините на Балак на Паулус и го помолих да ми каже, кой от двамата според него е създал татуировката.