Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— А откъде взе снимките от картините на Балак — попита Шефът.

— Голяма част от „Der Bund“ — каза Мечката, — както вече споменах, те са писали доста неща за него, а в папката имаше много повече. Намерих и няколко цветни снимки, които вероятно са смятали да продадат на някое списание. Както знаете, „Der Bund“ не печатат цветни изображения. В последствие се разбра, че напразно съм се притеснявал. Паулус познава работата на Балак до най-малките подробности. Това, което откри, го шокира и може би така се стигна до неговото — тук Мечката спря за момент, тъй като не искаше да използва думата „признание“, заради неприятните нюанси на значение, — решение да ни каже всичко, което знае.

— Господи — въздъхна Шефът на Крипо, — кажи ми дали правилно съм те разбрал — нима Паулус потвърди, че татуировката, която терористите имат, е създадена и нарисувана от Балак?

Мечката се усмихна.

— Да, точно така — погледна Хенсен: — Има някои неща, които и компютрите, последно поколение, не могат да уловят.

Хенсен се усмихна:

— Разпознаване на модела. Изчакай още пет-десет години и ще съжаляваш за думите си.

— Пипнахме негодника — потри доволно ръце Шефът. — Хайни, ти си гений.

— Не съм свършил — Мечката извади едно малко картонче от една папка и го подаде на Шефа. — Това е визитката на Балак — каза той. — Вгледай се в знака. Същият знак има и на бележниците му и на каталога му.

Шефът погледна знака, после сравни увеличението му с това на татуировката. Бяха почти еднакви. Единствената разлика бе буквата в средата. На татуировката беше „А“, а на знака на Балак „Б“.

— Гадното, нагло копеле — каза Шефът, — направо ни натрива носа.

— Той е много умно, гадно копеле. Този знак се е появявал хиляди пъти на брошури, каталози, бележници и какво ли още не. Дори и на плакати. Толкова е разпространен, че нищо не може да се докаже. Всеки би могъл просто да го копира. Освен това, според Паулус, двете букви не са направени от един и същ човек. Балак не е правил буквата „А“.

Шефът на Крипо помръкна.

— Тоя тип нищо не пропуска.

— Той е като Икарус — каза Мечката, — обича да лети близо до слънцето. Но независимо от това колко е хитър, рано или късно ще направи фатална грешка. И благодарение на Паулус, смятам, че ще е скоро.

Фицдуейн пусна касетата, на която бе записал първата част на разговора им с Паулус фон Бек. Свърза касетофона към мощни тонколони, звукът бе силен и отчетлив и всички се пренесоха в малкия кабинет в музея. Гласът на Паулус бе напрегнат. Фицдуейн спря касетофона, както предварително се бяха разбрали с Мечката. В стаята беше тихо.

— За първи път — започна Мечката, — имаме жив свидетел, който може да докаже, че Балак е свързан с ключовите елементи на случая. Вече знаем, че той е имал сериозна любовна връзка с Ерика фон Графенлауб. Знаем, че е прелъстил Врени и Руди. Знаем, че той, също като Палача, използва опиати. Кръгът се стеснява.

— Да, но да правиш оргии, дори и да са замесени малолетни, не е като да убиваш хора — каза Чарли фон Бек. — Господ ми е свидетел, че ми се иска да можем да заведем дело. Наистина като се съпоставят всички известни вече неща, действително се очертава сериозна картина, но все още нямаме нищо сигурно, няма доказателства. Почти за всичко, до което сме се добрали, може да се намери съвсем невинно обяснение. Признавам, че хипотезата, която ни изложи, е доста смислена, но все още липсва свързващото звено.

Мечката ги огледа един по един. Очевидно всички бяха съгласни със съдията. Шефът явно се колебаеше. Мечката се зарадва, че си е направил труда да изложи хипотезата си точка по точка. След като обсъждането приключеше, щяха отново да застанат на пътя на злото. Не трябваше да допускат втори случай, като „Мюри“. Ако искаха да успеят, трябваше всички да са убедени в правилността на това, което вършат.

— И двамата с Хюго — продължи Мечката — усетихме, че поведението на Паулус е не само на човек, който е хомосексуалист и който е участвал в оргии, пък дори и в тях да са били замесени и малолетни. Берничани са толерантни, ако нещата се правят дискретно. Вярно, че историята с Руди и Врени не е точно детска приказка, но те все пак не са били съвсем деца — тогава положението щеше да е съвсем сериозно. Паулус се държеше като човек, който се страхува за живота си. Защо? Какво е това, което знае или предполага, че изпитва такава паника?

Повечето от събралите се тук знаят какво представлява един разпит. Един опитен следовател научава повече от поведението на разпитвания, отколкото от това, което казва. След известно време той до такава степен се потапя в атмосферата на станалото, че започва да долавя скритото значение на всеки жест, мимика или дума.