Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Фицдуейн вдигна един патрон „Глейзер“.

— А да не би само добрите момчета да имат право да ги ползват?

— Продажбата им е ограничена — каза Мечката.

Фицдуейн вдигна въпросително вежда: — Нима?

— Не — каза Мечката.

Шефът на Крипо и Килмара говореха по специалната линия.

Килмара беше разтревожен:

— Няма ли някакъв друг начин? Хюго вече не е на двайсет. С възрастта рефлексите стават по-бавни.

— Това е негова идея — каза Шефът. — Знаеш какво се случи, когато влязохме по обичайния начин, имам предвид „Мюри“. Дадохме жертви. Хюго смята, че при успешно влизане, ще сме спечелили битката наполовина. Ако Балак е там, то заради собствената си безопасност няма да може да пусне в действие хитрите си трикове и тогава задържането му ще е въпрос на рутина.

— Ами ако Балак не е сам?

— Фицдуейн няма да направи нищо, преди да е задействал насочения взрив. Освен това има заложени и гранати с паралитичен газ. Това би трябвало да му осигури достатъчно време и да ни помогне да стигнем до него бързо. Предвидили сме най-добрите си хора за тази операция.

— Бих искал да можехте да изкарате Балак от леговището му — каза Килмара. — Един Бог знае какво има в склада си.

— Ще се опитаме. Примамката ще е картината, която Паулус ще занесе. Ако Балак се хване, тогава дори няма да се наложи Фицдуейн да взема участие в арестуването му. Но ако не се съгласи, то ще трябва да действаме по план „Б“. Смяташ ли, че Фицдуейн ще се справи?

Килмара въздъхна:

— Той е достатъчно добър, но въпреки това, тая работа не ми харесва. Чувствам се отговорен за него.

— Съгласен съм, но погледни нещата от този ъгъл — та ние нямаме избор. Балак ще подуши ченге от един километър, независимо кого ще пратим. Фицдуейн ще може да влезе, без да събужда подозрение. А оттам нататък ще трябва само да стискаме палци.

— Я ми кажи нещо повече за въпросния Паулус — попита Килмара. — Нали той е имал връзка с Балак. Откъде да сме сигурни, че няма да ни издаде? Ако това стане, Хюго е мъртъв.

— Чарли фон Бек залага главата си, че можем да разчитаме на него. И Фицдуейн и Мечката смятат, че не лъже. Освен това, мои хора го следят, а телефонът му се подслушва и може да бъде, прекъснат веднага, щом се установи, че сме сгрешили в преценката си.

— Има много други начини да се предаде съобщение, освен по телефона — каза Килмара.

— По това време утре всичко ще е свършило.

— И не забравяй гражданските права на Балак.

— Гражданските му права могат да вървят на майната си — каза Шефът.

Като затвори телефона, Килмара се завъртя със стола си и се обърна с лице към човка в креслото насреща му.

— Мисля, че схвана идеята.

Мъжът от Мосад се усмихна и кимна.

— Как се чувстваш сега, когато отново си в Ирландия? — попита Килмара.

— Не се е променило кой знае колко — каза мъжът от Мосад.

— Кажи ми за Американското посолство и другите неща — каза Килмара. — Ще пийнеш ли нещо? — той извади бутилка ирландско уиски и две чаши от чекмеджето на бюрото си. Когато разговорът им приключи, навън се бе стъмнило, а бутилката бе празна.

Момчето беше с гръб към него. Беше се отвило по време на съня си и от кръста нагоре бе голо. Паулус не можеше да си спомни кога и как бе дошло. Погали го по гърба, опитвайки се да си спомни как изглежда. Косата му бе златисто руса. Бузите му — покрити с все още мек мъх. Вероятно бе на не повече от петнайсет. Паулус усети, че се възбужда. Приближи се към момчето и плъзна ръка към пениса му. Под опитната му ръка той се втвърди и уголеми. Притисна се плътно, триейки слабините си в меките му задни части.

Момчето поддаде. Внезапно на Паулус му се прииска да види как изглежда. Държейки с една ръка слабините му, той обърна главата му към себе си. Момчето се изви към него и изведнъж сякаш стана по-едро и по-възрастно и някак си се надвеси отгоре му, стискайки в ръка масивен нож с широко острие. Ножът се спусна към гърлото му. Паулус отвори уста, за да извика, но вече бе твърде късно. Болката беше непоносима. Пред очите му бликна кръв — неговата собствена.

Усети, че някой го дърпа за ръката. Не искаше да отвори очи. Бе плувнал в пот. Дишаше тежко.

— Викахте насън — каза един глас.

Паулус погледна. Пред него стоеше дежурният детектив. Носеше автоматичен пистолет в раменния си кобур, а в дясната си ръка държеше автомат „Хеклер“ и „Кох МП-5“. Вратата на спалнята зад него бе отворена и Паулус видя отвън още един полицай.