Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— За момичето ли мислиш? — попита той. Беше останала само една курабийка. Той я предложи на Фицдуейн, но ирландецът поклати глава и каза:

— Тя беше толкова уплашена.

— Сега вече знаем защо — каза Мечката. — Но само можем да й осигурим защита и да открием Палача.

— Хенсен не каза всичко, когато говори с шефа на Крипо. Сега смята, че до няколко часа ще има конкретни резултати.

— Най-сетне ще се появи някакво име — зарадва се Мечката.

— Или поне кратък списък от имена.

— Някакви предположения? — попита Мечката, преглеждайки всички съдове за храна. Няколко курабийки не можеха да заслужат званието „закуска“, а дори не бяха и достатъчни за едно кафе. Не намери нищо и на лицето му се появи тъга. — Тия хора ядат твърде много — измърмори той. — Кершдорф яде като вълк. Може поне от време на време да носи по някой и друг кейк.

— Той точно това и прави — каза Фицдуейн, — но ти изяждаш всичко — написа нещо на къс хартия и добави: — Това е моето предположение — и го подаде на Мечката, който подсвирна.

— Залагам сто франка, че грешиш.

— Готово — каза Фицдуейн и продължи. — Слушай, защо не отидем да поговорим за последно с Врени? Може на връщане да се отбием в някое крайпътно ресторантче и да похапнем като хората.

Лицето на Мечката светна:

— А защо да не хапнем на отиване? Тъкмо ще се подсилим за сериозен разпит.

— Ще го обмислим по пътя — каза Фицдуейн и вече нямаше търпение да тръгнат. — Хайде, скачай!

— Ще взема един пистолет и за теб — каза Мечката.

— Нямаме време — вече не го свърташе на едно място, — нали ти си въоръжен? Мисля, че това е достатъчно.

Мечката направи физиономия, поклати глава и последва Фицдуейн.

Врени събра остатъците от смелостта си.

Взе един юрган и го обви около себе си като пашкул. Седеше на пода със скръстени крака и гледаше телефона пред себе си. В импровизираната си къщичка се чувстваше по-уверена. Представи си, че е в безопасност и че ирландецът ще дойде да я спаси, и че вече той не може да я достигне, той вече не съществуваше. Като лош сън образът му се стопи и на мястото на страха остана само усещането, че се чувства зле.

Постави ръка на слушалката и я задържа. Представи си, че на другия край Фицдуейн я чака да се обади, за да я отведе на безопасно място. Вдигна слушалката и започна да набира номера. Спря още на първата цифра — нямаше сигнал. Започна яростно да натиска прекъсвача. Безрезултатно. Телефонът явно бе прекъснат.

С надигащ се ужас тя скочи, блъсна вратата и се втурна към задната част на къщата към обора с животните. Сграбчи любимото си агънце, сънливо и затоплено, и притискайки го здраво, се върна в къщата, заключи вратата и пусна резето. Пропълзя под юргана и с агнето в ръце затвори очи и притихна.

Силви рязко отвори вратата откъм страната на шофьора. С отворени очи, изкривено лице, покрито със слюнка и пяна, Зангстер залитна навън. Силви отстъпи назад и го остави да падне в снега. Краката му останаха заклещени в педалите.

— Остави вратата отворена — каза Сантин. Измъкна тялото на Пиер от седалката и го повлече към багажника. Набута го вътре и понечи да затвори капака.

— По дяволите — изруга той, — копелето е още живо.

Измъкна от колана си подострен шиш за лед и рязко го заби в гърба на Пиер. Тялото се изви и после притихна. Сантин затвори капака на багажника, заключи го и се обърна към Силви:

— Явно не пуши.

Взеха колата на Фицдуейн, но караше Мечката. Отбиха от магистралата и тръгнаха нагоре към Хайлигеншвенди. Пътят чернееше на светлината на фаровете, но отстрани имаше купчини сняг и лед. Колкото по-нагоре се качваха, толкова по-заснежен ставаше пътят. Откак бяха напуснали базата на Проекта „К“, почти не говориха, освен ако не се смята обаждането на Мечката в управлението на полицията.

— Шефът е сърдит, че сме тръгнали, без да се обадим — каза той, след като приключи разговора.

Фицдуейн само изсумтя. Едва когато навлязоха в селото, отвори уста:

— Кой е поставил охрана на врени?

— Беат фон Графенлауб уреди това — каза Мечката. — Колкото и да си разочарован, не са от „Вейбон Секюрити“, а от някаква служба за лична охрана от Джързи. Работят основно с бивши военни като САС, Чуждестранният легион и други.

— Знам ги, известни са. Кой конкретно се грижи за Врени?

— Някой си Зангстер — каза Мечката. — Нашите разправят, че си го бива, но е вкиснат, защото Врени, не само че не ги пускала да влязат, ами не им давала да припарят на по-малко от сто метра от къщата.