Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Ключарят разгледа фирмения знак на производителя и каза:

— Това вече не е лъжица за моята уста. Само производителят може да ви помогне — „Вейбон Секюрити“, а те не са много отзивчиви, освен ако не ви познават.

Беат фон Графенлауб се подсмихна:

— Направихте, каквото трябва.

Ключарят оглеждаше вратата с удивление.

— Страхотно нещо — каза той, — не се среща често в жилища. Обикновено само банките могат да си позволят подобни врати — протегна ръка да докосне гладката повърхност. Чу се силен пукот, прехвърча искра, за мириса на опърлено и ключарят изхвръкна и се строполи безжизнено на пода.

Беат фон Графенлауб се втренчи във вратата недоумяващо. Господи какви ли ужасни тайни криеше тя? Клекна до ключаря. Ръката му бе изгорена, но беше жив. Фон Графенлауб извади от куфарчето си безжичен телефон и се обади за линейка.

След това се обади на управителния директор на корпорация „Вейбон“. Даде разпореждания с нетърпящ възражение тон. Да, можеха да отворят вратата, да, ще изпратят специален екип. Имаха план на вратата в завода на „Вейбон Секюрити“ край Берн. Да, веднага ще изпратят хора. Хер фон Графенлауб можеше да е спокоен — до два часа щяха да я отворят. Това е доста необичайна услуга, но като се има предвид, че хер фон Графенлауб е в управителния съвет на „Вейбон“…

— Точно така — каза фон Графенлауб сухо. Изключи телефона, настани ключаря удобно, седна и зачака. Имаше вероятност неуловимата Ерика да се върне първа. Провери пулса на пострадалия. Беше силен и равномерен. Е, поне той щеше да доживее лятото.

Шефът на Крипо вече пет часа се опитваше да намери кусурите на Проекта „К“, но не му се отдаваше особено. Подходът, който използваха, нямаше нищо общо с рутинното полицейско разследване и въпреки това, за човек като него, който не бе свикнал да работи в сътрудничество с експертна система, бе съвсем достъпен. След като веднъж получеше команда, компютърът не забравяше нещата. Като че бяха обмислили всички възможности и не бяха пропуснали нищо. Имаше обаче някои явни недостатъци.

— А как обработвате информацията, която не е вкарана в компютъра? — попита той. — Имам предвид данните, които са напечатани или написани на ръка?

Всички погледнаха Хенсен. Той вдигна рамене:

— Това е една от трудностите, които срещаме. Ако ставаше дума само за няколкостотин досиета, можехме да ги вкараме на ръка в компютъра. Във Висбаден имаме устройство, което преобразува напечатаните досиета в компютърен формат. Но тъй като обемът от информация, който не е качен на компютър, е твърде голям, единственото, което ни остава, е да ги обработваме малко по малко.

— И каква част от информацията не е качена на компютъра? — попита шефът.

Хенсен се усмихна:

— Не много.

— А как се справяте с документация, която е на различни езици?

— Ами всъщност, не е чак толкова трудно. Имаме програми за превод с почти деветдесетпроцентна точност. От друга страна оставащите десетина процента идват от объркването, което може да се породи от различните значения на една и съща дума в даден език. Вземете глагола „оправям“ — може да означава „поправям“, например „вчера си оправих колелото“, може да означава „уреждам отношения“, като в: „аз ще се оправя с него, ти не се безпокой“ или пък „оздравявам“, като например „тя вече се оправи“…

— Карай по същество — прекъсна го Кершдорф, — даде достатъчно примери.

— Да — продължи Хенсен, — за щастие голяма част от полицейските сведения са тематично подредени, така че не се налага превод. Например какво има толкова да се превежда в един списък на пасажери от даден полет или разписание на полетите, или пък списък на телефонни обаждания и тъй нататък.

— С една дума — каза шефът, — подобни данни се въвеждат в компютъра като формуляри, както ние старите ченгета ги наричаме, и като преведеш заглавията, всичко друго става ясно.

— Нещо такова — каза Хенсен, — а неподредените сведения са например показания на свидетел в свободна форма.

— И точно тези неподредени сведения ви създават главоболия.

— Именно. Но ако наравно с експертните системи работят и хора, няма да има нищо, което да не можем да разрешим.

— Но ще отнеме време — каза шефът на Крипо — и точно в това се състои моят проблем.

В стаята настъпи тишина. Хенсен вдигна рамене.

— Изненадан съм колко малко се използва въглеродният окис — каза Сантин, — а той е толкова хубаво смъртоносно вещество. Е, действието му не е чак така зрелищно, като на някои от нервно паралитичните газове, които се приемат чрез кожата. Въглеродният окис се вдишва нормално, абсорбира се от кръвта и образува карбоксихемоглобин и изведнъж наситеността на кислород в кръвта пада и вече те няма. Няма мирис, безцветен е и няколко вдишвания са достатъчни да те умъртвят. Повечето от живеещите в града имат въглероден окис в кръвта си от автомобилните газове, между един и три процента, а пушачите дори стигат до пет. При такива количества още не се забелязват симптомите, но когато стигне до ниво трийсет процента, главата ти се замайва, при петдесет губиш координация, а мине ли шестдесет — вече си на раздумка със свети Петър.