Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Зангстер не вярваше, че Врени фон Графенлауб е в опасност. По-вероятно таткото искаше да поукроти непослушната дъщеря, не за първи път им възлагаха подобна задача. Не че за тях това имаше някакво значение, е, вярно, невинаги бяха поставени при едни и същи условия, но пък парите си заслужаваха.

Всеки от телохранителите на Моро бе надупчен с по седем куршума. Интересно как човек запомня такива подробности. Зангстер отново вдигна бинокъла — нищо.

Шефът на Крипо научи за касапницата на „Беренплац“, тъкмо когато вадеше една муха от чая си. Моментално забрави за мухата и започна да обмисля възможността да разпъне на кръст ирландеца. Великден бе минал, но все още бе пролет и три кръста на хълма Гуртен нямаше да развалят гледката. Фицдуейн щеше да заеме почетното място, а Мечката и фон Бек щяха да играят ролята на крадците. И този път нямаше да направи грешката да ги свали след три дни. Щяха да си висят там, докато изгният, като предупреждение за всички, които създават неприятности в иначе спокойния Берн.

Постла бюрото си, отвори едно от чекмеджетата и извади всичкото си налично оръжие, за да го почисти. Нареди четирите пистолета от лявата си страна, а комплекта за почистване сложи от дясно, взе един деветмилиметров „SIG“ и го разглоби. Пистолетът лъщеше, но все пак го почисти. Обичаше миризмата на оръжейна смазка. Всъщност той живо се интересуваше от оръжия, но никак не обичаше хората да ги използват срещу хора.

Обикновено мислеше най-добре докато почистваше оръжието си. И днес това се повтори. Май щеше да е по-добре да не си представя повече тройното разпъване на кръст, а да погледне по-сериозно на случилото се. Стана ясно, че обичайните методи на разследване няма да доведат до нищо. Може би беше време да вземе Проект „К“ насериозно.

Четирите пистолета бяха прилежно почистени, но все още стояха на съставните си части. Той ги разбърка, затвори очи и ги сглоби, без да гледа. След това сложи деветмилиметровия „SIG“ в кобура си и позвъни да му изпратят кола.

След четиридесет и пет минутен разговор с хората от Проекта „К“ шефът на Крипо реши, че животът е твърде кратък, а той е твърде стар, за да започва сега да учи компютри и експертни системи. Принципите на работа на компютъра не бяха чак толкова трудни за разбиране, но когато Хенсен се отплесна да обяснява проверката на съвместимостта и предимствата на ПРОЛОГ пред ЛИСП, той вдигна безпомощно очи. Скоро след това, понеже столът му бе много удобен, задряма. Хенсен не можеше да повярва на очите си и предпочете да приеме, че шефът на Крипо се е замислил дълбоко.

Полицаят започна да хърка, мелодично и напевно по начина, по който говореше и берндойч. Фицдуейн се запита дали вида на хъркането зависи от родния ти език. А може би китайците и италианците хъркаха по един и същи начин?

Шефът на Крипо внезапно отвори очи. Втренчи се в Хенсен, който стоеше със зяпнала уста и с показалка в ръка и го гледаше слисано.

— Всичко това може и да е интересно за някои дългокоси, немити и пъпчиви студенти — троснато, каза той, — но аз съм тук, за да говорим за убийство. Труповете никнат като гъби из града и аз искам на това да се сложи край — в противен случай лично аз ще започна да увеличавам броя им!

Хенсен изсумтя и седна на мястото си.

— Виж — започна фон Бек помирително, — може би ще е по-лесно, ако кажеш какво точно те интересува.

Шефът се наведе напред:

— Още колко време ви трябва, за да посочите заподозрян или поне списък от заподозрени.

— Съвсем малко — каза главният инспектор Кершдорф.

— Дни, минути, часове? Искам по-точен отговор.

Кершдорф погледна Хенсен, който се изкашля и докладва:

— Най-много до четиридесет и осем часа ще имаме резултат, а най-рано след дванайсет.

— Какво ви пречи? Мислех, че компютрите ви са супербързи.

— Проблемът не е във времето за обработка на данните — отговори Хенсен. — Три неща спъват работата ни: първо, трябва ни време, за да съберем сведенията от хората, които искаме да разпитаме; второ — за да вкараме данните в компютъра и осмислим получената информация.

— Какво искаш да кажеш с това „осмисляне на информацията“? Мислех, че компютърът прави заключенията.

— Е, все още има хляб за нас в тази област — каза Кершдорф, — компютърът наистина тълкува въведените данни и прави заключения, но само в рамките на параметрите, които ние сме задали. В процеса на работата компютърът научава какво да прави, но едва след като ние сме му посочили кое е важното.