Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Всичко трябваше да стане безшумно. Къщата на Врени бе извън селото, но при чистия планински въздух звукът се разпространява много бързо и независимо от това, че наблизо нямаше полицейски участък, не трябваше да се забравя този проклет швейцарски навик, всеки да си има пушка в къщи.

В крайна сметка, не беше чак толкова трудно да се направи безупречен план на действие. Ключова позиция в него заемаха техническите умения на Сантин и внимателното наблюдение на охраната. Около двайсет минути на всеки час двамата телохранители излизаха и обикаляха наоколо и поне десет минути бяха далече от колата и нямаха видимост към нея.

Първата стъпка бе да се постави подслушвател в колата им. Не беше трудно да се отключи един нает мерцедес и за секунди Сантин, облечен целият в бяло, като прикритие на фона на снега, успя да монтира два звукопредавателя и постави под седалката флакон с въглероден окис, с дистанционно задействане. Заключи внимателно колата и крадешком се измъкна към сянката на дърветата, като проклинаше студа и се заричаше, че оттук нататък ще предлага уменията си само в топлите страни.

Подслушването даде резултати. Силви се зарадва, че не се е поддала на първоначалния си подтик да заобиколят телохранителите. Оказа се, че къщата на врени се подслушва. Въпреки че тя не ги беше пуснала да влязат вътре, те все пак можеха да следят всяко нейно движение. Както се разбра, микрофони бяха поставени във всички стаи, без сервизните помещения.

От по-нататъшното подслушване научиха схемата на докладване в базата, паролата и обичайните им действия, както и интересния факт, че от Милано бе тръгнал брониран автомобил, който щеше да смени мерцедеса. Зангстер си бе взел поука от случая с Моро. Беше поставил изискванията си. Колкото по-надълбоко се бръкнеше Беат фон Графенлауб, толкова по-професионална охрана щеше да има семейството му.

Бронираната кола само щеше да усложни положението. „Скорпионът“ не можеше да я пробие. Следователно оставаше само едно — ударът да се извърши преди тя да пристигне. По-неприятното беше, че Зангстер и Пиер докладваха в базата на всеки час, а от там ги проверяваха без предварителна уговорка, поне веднъж на три часа. Единственото хубаво нещо в цялата работа бе лошата радиовръзка. Това позволяваше на Силви и хората й да задържат положението няколко часа, след като вече знаеха паролата и начина на докладване.

Силви и тримата й съучастници провериха плана на действие още веднъж. Сантин внесе някои уместни поправки. През цялото време Хензел и Гретел стояха със скръстени ръце и кимаха одобрително. Искаше им се лично да обезвредят двамата телохранители и затова не бяха кой знае колко въодушевени от идеята убийството да се извърши от разстояние. Силви им припомни, че с Врени ще бъде по-различно, защото Кадар бе дал точни указания за екзекуцията. Това им повдигна настроението. Като ги гледаше така ентусиазирани, тя с тъга си спомни за ливанеца, който поне не беше така досаден. В сравнение с тях, Сантин, който би убил и баба си, в промеждутъците, когато не продаваше кокаин на невръстни хлапета, бе като глътка чист въздух.

В къщата Врени бе сама. Седеше на пода, обхванала с ръце краката си, беше боса. Вече не плачеше. Бе изгубила ума и дума от страх и умора. От време на време потръпваше.

Отчаяно се бе вкопчила в мисълта, че ако не съдейства на властите, в случая охраната, която баща й й бе пратил, няма да й се случи нищо лошо. Да, сигурно щяха да я оставят на мира. Присъствието на двамата телохранители само подхранваше ужаса й, защото това можеше да се приеме като доказателство, че е казала неща, за които се бе заклела да мълчи. Знаеше, че я следят и други, много по-опасни от всичко, което официалните власти можеха да си представят.

Впери поглед в телефона. Единствената й надежда бе ирландецът. Посещението му бе събудило много духове и колкото повече време минаваше, толкова по-неспокойна ставаше тя. Той не бе белязан с клеймото на корупцията като нея. Може би трябваше да поговори с него. Пръстите й докоснаха слушалката и замръзнаха. Ами ако телефонът се подслушва? Сви се на земята и застена.

Вратата на апартамента на Ерика фон Графенлауб изглеждаше като обикновена дървена врата с надеждна секретна брава. Ключарят я отвори без проблем. Това, което видя обаче го стъписа. Зад първата врата имаше още една — стоманена, монтирана на стоманена рамка вградена в стената. Беше с електронна ключалка с код.