Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Шефът на Крипо изсумтя. Беше му много трудно да разбере доколко проклетите машинки могат да мислят, но реши, че на този етап това не беше чак толкова важно. Важното беше да реши дали си струва, да приеме официално методите на Проекта „К“ или като Пилат Понтийски, да си измие ръцете от цялата работа и да остави федералната полиция да се заеме с това.

— Нека да говорим за конкретни неща — продължи той. — Взели ли сте под внимание факта, че заподозреният познава семейство фон Графенлауб?

Мечката кимна:

— Помолихме ги да направят списък на всичките си приятели и познати и въведохме информацията в компютъра. Има обаче някои проблеми. Беат фон Графенлауб познава изключително много хора. Ерика със сигурност не ни казва всичко, защото не иска интимния й живот да стане достояние на държавните служби. Поради тези и други причини не всичко по отношение на списъците е ясно. Едва ли има някой, който ще може да изброи всички хора, с които се познава или се е познавал.

— А обмисляли ли сте възможността да посъкратите списъка само до онези лица, които всички от семейството познават?

Мечката се усмихна:

— Компютърът го направи, но го категоризира като елемент с малка важност, тъй като не всички списъци са достатъчно достоверни.

— Колко ми липсват дните, когато говореше като обикновено ченге — каза шефът на Крипо. Отново погледна бележките си. — А докъде сме стигнали с татуировката?

— Има и добра и лоша новина — отвърна Мечката. — Добрата новина е, че успяхме да открием човека, който я е направил — един тип от Цюрих, известен под името Зигфрид. Лошата новина е, че когато местната полиция го е търсила за втори разпит, него вече го е нямало. Появил се отново, но съвсем мъртъв.

— Тялото, открито в гората? Не знаех, че вече е идентифицирано.

— Преди малко повече от час — отговори Мечката. — Вероятно по това време тъкмо си идвал насам.

— А тоя Зигфрид оставил ли е някакви книжа, документи и други подобни?

— Над магазина си е имал апартамент. Малко след като изчезнал и магазинът и жилището му са били опожарени. Съвсем явен палеж, дори не са правени опити да изглежда като злополука — този, който го е направил, се е стремил да ги унищожи напълно. Използван е бензин и някакви запалителни устройства. Анализът на използваните вещества сочи недвусмислена връзка с групата на Палача.

— А какво стана с пакета на Айво?

— Съдебните лекари все още се занимават с него — каза Мечката, — надяват се да приключат по-късно днес или утре. Осемдесет процента от него е унищожен от изстрелите на Фицдуейн, а това, което е останало, е пропито с кръвта и парченца от плътта на неоплакания от никого убиец. Зарядът, който използва, заслужава уважение.

— Не и в този случай — ядосан констатира шефът.

— Не съм свикнал да стрелям по хора на ролкови кънки. Не можах да се прицеля — каза Фицдуейн.

— Трябва ти малко обучение в швейцарската армия, там ще те научим как да стреляш.

— Най̀ ни бива да се справяме с терористи на ролкови кънки — обади се фон Бек.

— Като говорим за това — каза Фицдуейн, — искам си пушката. Вашите хора ми я взеха още на „Беренплац“.

— Тя е веществено доказателство — отговори шефът на Крипо, — правната система на демократичното общество изисква представяне на веществени доказателства. Имаш късмет, че не са те отвели и теб като доказателство.

Мечката хвърли един настоятелен поглед към Фицдуейн, за да го накара да премълчи.

— Бъди като тревата и се наведи с вятъра — предложи му той.

— Ето точно от това имах нужда — промърмори Фицдуейн, — швейцарско-китайски философ.

Зангстер щеше да е поласкан от изпипания план, който включваше и смъртта му. Задачата за премахването на Врени фон Графенлауб бе възложена на Силви.

Групата по почистването включваше още един техник от колумбийски произход на име Сантин и двама наемни убийци от Австрия — високи, синеоки и русокоси, които Силви веднага кръсти Хензел и Гретел.

Все още като се сетеше за престрелката на „Беренплац“, нещо я свиваше под лъжичката. Вярно, мишената бе убита, както и един полицай като десерт, а смъртта на ливанеца не беше никаква загуба — напоследък й бе писнало от обувките му от алигаторска кожа, но защо по дяволите бе дала „Инграм“-а си на нескопосания идиот. Бе свикнала с този пистолет, а и особено за тази задача щеше да е идеален. Сега обаче трябваше да се примири с тъпия чешки „Скорпион“.

Чудеха се дали да не заобиколят телохранителите като пресекат направо през ливадата. Щеше да стане, ако Кадар бе заповядал само бързо премахване, но той искаше нещо по-специално, така че първо щяха да се справят с тях.