Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Фицдуейн го погледна. Май сър Айво не беше само игра на въображението. От кльощавото му тяло лъхаше благородство и решимост, друг е въпросът дали някога ще се проявят напълно. Фицдуейн си помисли за заредената пушка, която лежеше на масата, за полицаите, които чакаха и за годините в затвора, които стояха пред Айво и се почувства като истински предател. Подаде му ръка и каза:

— Ще направя, каквото мога, ще ти стана приятел.

Айво свали шлема си, усмихваше се щастливо. Взе ръката на Фицдуейн.

— Знаех си, че ще ми помогнеш, знаех го. Ще бъде точно като Рицарите на Кръглата маса, нали?

Точна тогава главата му се пръсна.

Продължителният откос го бе улучил отзад, надробявайки черепа. Парчета от него, кръв и мозъчно вещество излетяха от устата му. Фицдуейн се просна на земята и в този момент втори откос удари Айво в гърба и го простря на масата. От разкъсана артерия бликна кръв и се смеси с разлятата бира.

Нападателят, с кънки, дълго наметало и забулено лице, се приближи до масата, грабна пакета на Айво, пъхна го под дрехата си и с автомат в ръка се смеси с тълпата.

Избухна пламък и гълтачът на огън изрева от болка, когато убиецът го блъсна, за да си направи път. Запалената течност се посипа върху събралите се наоколо зяпачи. Хората се разпищяха и се втурнаха да бягат, обръщаха се детски колички, щандовете се срутиха от натиска на тълпата и на площада се възцари пълен хаос.

Мечката гледаше сцената обезумял, ревейки заповеди по предавателя и се опитваше да затвори изходите от площада, но това не му се отдаде в настъпилата паника. От мястото си виждаше много добре какво става, но нямаше как да се намеси.

Не само полицията не успяваше да се справи с обезумялата тълпа, нападателят също не можеше да се промъкне сред блъскащите се хора. Кънките не му бяха много от полза, защото на няколко пъти се блъсна и спъна. Отчаян, той реши да се върне и да прекоси площада не напряко, а покрай сградите и щеше да мине точно под мястото, където стояха Мечката и федералният детектив.

— Връща се — каза Мечката по предавателя, — ще мине точно под нас. Мисля, че се насочва към „Бундесплац“. „Мотоциклет едно“, ъгъла на „Беренплац“ и „Шауплацгасе“, тръгвай!

„Мотоциклет едно“, немаркиран полицейски „БМВ“, каран от детектив, чието хоби бе мотоциклетизъм, изрева и потегли бързо към ъгъла, следвайки дадената заповед и попадна сред охраната на делегация, на път за официална визита във федералния парламент.

Като видя немаркирания мотоциклет да се насочва към мерцедеса с официалните гости, охраната се задейства. Една от ескортиращите коли препречи пътя на „БМВ“-то, което се плъзна встрани и спря под носа на швейцарския външен министър, който заедно с други официални лица, чакаше важните си гости. Детективът, в кожен екип, се изправи пред важните персони замаяно и от отворения цип на якето му се показа дръжката на пистолет. Първата му реакция бе да си извади служебната карта, в резултат на което го простреляха в рамото.

Другата страна на площада, където бе Мечката, бе в сянка и нямаше много хора.

— Мисля, че мога да го улуча оттук — каза федералният. Разби един прозорец, подпря се на парапета на балкона и насочи деветмилиметровия си пистолет.

— Остави — каза Мечката, — има много хора.

После съобщи нещо по предавателя. С помощта на „мотоциклет едно“ имаше голям шанс да заловят нападателя. Мечката не бе видял злощастната среща на детектива с официалната делегация. Останалите заемаха позиции, както им беше заповядано, но според Мечката твърде бавно. Бе наредил на „мотоциклет две“ да чака в удобна позиция към „Шпиталгасе“, за да може евентуално да посрещне убиеца, ако той тръгнеше в друга посока. Бе извикал подкрепление от управлението, но подозираше, че докато дойдат, всичко ще свърши.

Облян в кръв и парченца от това, което до преди малко бе Айво и с пушка, готова за стрелба, Фицдуейн представляваше страховита гледка. Обезумял от гняв, той се втурна след убиеца през площада, последван от един от детективите, които чакаха в кухнята на кафенето. Беше безсмислено, колкото и бързо да тичаха, кънкьорът набираше преднина. А когато достигнеше средата на площада, където почти вече нямаше хора, щеше да се втурне с още по-голяма скорост и да изчезне за секунди.

Фицдуейн се блъсна в един щанд за цветя, разпилявайки безупречно подредените букети. Задъхвайки се, той се изправи и отново се впусна в бяг. Детективът, който го следваше, се подхлъзна на разпилените цветя и блъсна една количка с домашен хляб.