Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Трябва да се махна. Сигурно скоро ще се видим. Може би като се върна в Берн, нещата няма да изглеждат чак толкова зле.“

Фон Графенлауб вдигна глава:

— Защо Марта не ми го е показала? — попита той.

Фицдуейн въздъхна.

— Когато е получила това писмо, Руди вече е бил мъртъв. Предполагам, че не е виждала смисъл да го показва.

Мечката и фон Бек бяха в другата стая. След разговора си с фон Графенлауб Фицдуейн влезе при тях.

Мечката свали слушалките си и изключи касетофона.

— Замина ли си? — попита той.

— Да — отвърна Фицдуейн. — Бързаше да хваща самолет, щял да ходи на някакви преговори в Ню Йорк. Няма да го има една седмица.

— Доста време за мислене — каза фон Бек.

— Горкият, не ми се нрави това, което правим.

— Хайде, хайде, оказваме натиск, където можем и се надяваме, че все някой ще поддаде — каза Мечката. — Не е честно и е жестоко, но пък върши работа.

— Понякога — каза Фицдуейн.

— И това е достатъчно — отговори Мечката.

— Смятам, че фон Графенлауб е чист — каза фон Бек.

— И аз така мисля, но кой може да притисне Ерика по-добре от него? — каза Мечката.

— А не се ли страхуваш от евентуалните последствия? — попита Фицдуейн.

— Искаш да кажеш дали мисля, че фон Графенлауб може да се нахвърли върху нея и дори да я убие? Не, не вярвам. Но и да стане така, нима имаме избор? Палачът не само убива, той е като чума. Трябва да бъде спрян.

— С една дума, ела зло, че без тебе по-зло.

— Нещо такова — каза Мечката. — Но ако от това ще ти олекне, на мен също не ми харесва.

Фицдуейн си наля едно питие и го изпи на един дъх. Устата му бе пресъхнала след изтощителния разговор с фон Графенлауб. Наля си още уиски и сложи повече лед. Мечката разпалваше лулата си и му хвърляше коси погледи.

— „Колко пъти съм ти казвал, че когато отхвърлиш невъзможното, това, което остава, е истината, колкото и невероятна да е тя?“ — изрецитира Фицдуейн.

— Нито веднъж — каза Мечката, — щом питаш.

— Шерлок Холмс. А бе, вие швейцарците, не учите ли и нещо друго, освен езици?

— Учим. Добри обноски, например — отговори Мечката. — Позволи ми да ти припомня и още една от крилатите фрази на Шерлок Холмс: „Да се теоретизира, преди да имаш достатъчно информация, е груба грешка.“

— Това е казано преди ерата на компютрите — каза Фицдуейн. — А да не говорим за експертните системи. Както и да е, лошото в случая не е, че няма информация, даже напротив. Това, което ни липсва са заключенията да не говорим за доказателствата.

— Другото нещо, на което ни учат в Берн, е търпение — каза Мечката.

— Не може да се каже, че това е нещо, с което ирландците се отличават.

— Каква е тая работа за неуловимия Айво? — намеси се фон Бек. — Има ли напредък в тази посока?

— Сър Айво — каза Фицдуейн. — Той се мисли за рицар в блестящи доспехи. Даже не можах да го позная веднага. Тъкмо излизах от една банка на „Беренплац“ и една странна персона изскочи отпреде ми на ролкови кънки и ме заговори. И само докато кажа, „кой пък си ти“, вече беше изчезнал. Пресрещна ме по същия начин още два пъти, докато прекосявах площада и пъхна в ръката ми една бележка. За малко да го застрелям.

Фон Бек сви рамене:

— По-добре не казвай такива неща, стрелянето по хора в Швейцария не е обичайна практика. А, между другото, управата на Ленк пита кой ще плаща разбитата желязна врата. Явно тя не е собственост на производителя на сирена, а на общината.

Фицдуейн се засмя, фон Бек се опитваше да си придаде сериозен вид, което не бе никак лесно, когато си облечен с щампирана розова фланелка.

— Първо погледни сметката, пък тогава ще те видя дали ще се смееш. Общинарите твърдят, че става дума за древна врата с историческа стойност. Искат и да те наградят, задето спаси живота на сержант Франц, но това е друга тема.

— Шегуваш се.

— Съвсем не — каза фон Бек. — В Швейцария разрушаването на собственост се смята за сериозно провинение.

— Думата беше за Айво — обади се Мечката. — А, да, какво пише на бележката?

— Съвсем в негов стил. Нищо не се казва направо — отвърна Мечката. — Използва рисунки, стихове и прочие. Значението е ясно. Иска да се срещне с Фицдуейн утре по обед в кафене „Хай Нуун“, на ъгъла на „Беренплац“. Трябва да бъде сам. Никаква полиция. Става дума за Клаус Миндер. Айво има информация за убиеца.

— Айво е смахнат — каза фон Бек — и вече уби един. Дали рискът си заслужава? Не искаме нашият ирландец да предаде богу дух, преди да е платил за вратата в Ленк — макар това да развесели началника на полицията.