Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Ливанецът вдигна рамене:

— Той тръгна точно, когато стрелях. Нищо не можех да направя с тия кънки се движи много бързо. Е, поне никой нищо не разбра. Заглушителят върши добра работа.

— Нямаме време — каза Силви, — познаваш Кадар.

— Твърде добре — каза мрачно ливанецът.

— Следващият път ще се приближим повече и вече няма да има пропуски.

Ливанецът пресуши чашата си, но не каза нищо. Махна една прашинка от ревера на палтото и започна да се любува на новите си обувки от крокодилска кожа. Да вървят на майната си и Айво, и Кадар, и Силви. Вдигна поглед към нея и я огледа преценяващо.

— Не ставаш, мой човек — каза тя.

— Руди е бил идеална мишена за манипулация — каза Фицдуейн, — като злополука, която търси място къде да се случи. Както знаете, повечето тийнейджъри влизат в конфликт с родителите си. В тази възраст те са объркани, търсят себе си и приветстват нови каузи. Когато отхвърлят ценностите на родителите си, те имат нужда от нови. Природата не търпи вакуум.

Обикновено при един развод се наблюдават два модела на поведение — първият, когато децата са дълбоко и трайно наранени и вторият — на деца, които сравнително безболезнено се адаптират към положението да имат двама бащи или три майки, както дойде. Не знам кой от двата модела е преобладаващ, но зная, че във вашия случай развода ви с Клер и женитбата с Ерика са създали хаос. Всички деца са засегнати повече или по-малко, но струва ми се това най-силно се е отразило на Руди и донякъде на врени. Сега ще говоря за Руди.

Началото на самотния му бунт е поставено с отхвърлянето на ценностите на обществото, във ваше лице. Убежденията си очевидно е заимствал от майка си, която, доколкото знам, е ратувала за по-свободно общество, което зачита грижата за другите.

— Имаше време, когато възгледите ни съвпадаха — каза фон Графенлауб, — но докато аз трябваше да работя и да се съобразявам с изискванията на реалния свят, Клер се наслаждаваше на лукса да теоретизира и мечтае за една утопия, благодарение на парите, които печелех. Аз бях този, който трябваше да се бори, да върши неприятни неща, да взема трудни решения и да прави компромиси с принципите си, защото така е устроен животът. Аз работех с реално съществуващи неща, а не с фантазии.

— Дори и така да е — продължи Фицдуейн, — имало е и още няколко фактора, които са усложнили допълнително положението. Първо, Руди е бил изключително интелигентно и чувствително момче. Той се е чувствал не само бунтар, желаел е да осъществи нещо реално и точно това е довело до следващия етап — започнал е да ви проучва тайно, да чете архивите ви и какво да види: попада на връзките на татко с „Вейбон“ — компания с мрачна слава.

— Но той просто не е разбрал правилно това, което е открил — каза фон Графенлауб. — „Вейбон“ е огромна организация и голяма част от дейността й е съвсем законна. Попаднал е на документи за извършени закононарушения, които са изключение, а не обичайна практика и които се бях заел да оправя. Но вместо да си даде сметка, че това, което вижда, е само малка част от картината, той реши, че съм корумпиран. Не желаеше дори да ме изслуша.

— Е, когато си на тази възраст, се поддаваш повече на чувствата, отколкото на разума — каза Фицдуейн. — Друг е въпросът, че това, което ми казвате за „Вейбон“, съвсем не е вярно, но засега ще оставим нещата настрана, защото говорим за Руди, а не за многонационална компания, чиито директори съвсем не са с чисти ръце.

Фон Графенлауб трепна, но не каза нищо. Мислеше си за това как в началото с Клер имаха общи идеали, а после той трябваше да прави компромис след компромис — уж все за доброто на семейството — и как това бе довело до принизяване на ценностите, в които вярваше.

Фицдуейн продължи:

— Така стигаме до изгарянето на документите, които Руди е откраднал до смъртта на Клер. Смъртта на майка му променя посоката на неговия бунт. За нещастието и болката си той обвинява вас, системата и света като цяло и стига до идеята, че нещата могат да се променят единствено със сила. Но освен всичко друго, той е търсел и отмъщение, а за това му е трябвала помощ. Присъединил се е към АКО, които не се занимават с неща като усъвършенстване на старата демокрация, стремят се към коренна промяна, а именно — съществуващата обществена система в Швейцария трябва да се унищожи изцяло, а това може да стане само насилствено.

Не зная до каква степен Руди е бил обвързан с АКО, но ми се струва, че дори и Врени не си е давала сметка колко далеч е стигнал. Предполагам, че са го подготвяли като бомба със закъснител. Като син на човек с вашето положение, той е бил твърде ценен и не са искали да бъде разкрит от полицията — ето защо той се е представял само като съмишленик или както казах на Врени, като терористични „групи“. Аз смятам, че му е била отредена далеч по-важна роля.