Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Първоначалната идея беше Проект „К“ да играе ролята на помощна операция, като чрез нея се избегнат бюрократичните спънки. Убийствата в Ленк, обаче, промениха коренно нещата.

Убеден, че времето им изтича, Чарли фон Бек превърна апартамента на Фицдуейн в денонощна щабквартира. Когато Фицдуейн видя, че в спалнята му се мъдри току-що инсталиран мултитерминален компютър, схвана намека и безропотно се премести в апартамента на Мечката. Вярно, там нямаше черни копринени чаршафи и огледало над леглото, но за сметка на това кулинарните специалитети, които Мечката предлагаше, можеха спокойно да се мерят с менюто на най-изисканите ресторанти. Още повече, че Мечката си бе купил по-голям пистолет, което на фона на това, което ставаше, носеше известна утеха.

Някои възразиха срещу решението на фон Бек да — базира екипа на Проект „К“ в „неофициална сграда“, но той заяви, че след като през втората световна война щабквартирата на швейцарското разузнаване е била разположена на един от етажите на хотел „Швайцерхоф“ в Берн, то изолираният апартамент близо до „Кирхенфелдщрасе“ може спокойно да служи за база на Проект „К“.

Обитателите на останалите три апартамента в блока, притежание на фон Графенлауб, бяха любезно помолени да напуснат в името на патриотизма и пълните джобове. Когато и последният от тях се изнесе, фон Бек подсили още повече охраната.

С всяка дума на Фицдуейн, на Мечката или някой от останалите от екипа на Проект „К“, Беат фон Графенлауб ставаше все по-неспокоен. Както винаги, той бе безукорно облечен, но елегантността на дрехите му вече не допълваше човека, който ги носеше. Беше пребледнял, очите му бяха зачервени, бе видимо отслабнал. Поведението му вече не носеше отпечатъка на богатството.

— И как наричате този изверг? — попита той дрезгаво.

Хенсен даде знак, че той ще отговори:

— Отначало, когато се натъкнахме само на една статистическа аномалия, шегобийците от другите отдели в БКА го кръстиха Страховитият Не-човек. Но сега вече, това никак не е смешно.

— Дадохме му кодовото наименование „Палачът“ — допълни Мечката.

Фон Графенлауб погледна Фицдуейн.

— Смятаме, че Палачът наистина съществува — каза Кершдорф тихо, — но ще е безотговорно да се преструваме, че знаем много. Успоредно с нашето, се води и обичайното разследване. Дори шефът на полицията е скептично настроен.

— От чисто юридическа гледна точка, почти липсват сериозни доказателства в потвърждение на това — каза фон Бек. Служебният му тон контрастираше с одеждите му. Беше с розова щампирана фланелка с къс ръкав.

— Ами ако вашите предположения се окажат грешни? — попита фон Графенлауб. — Тогава се получава натрупване на грешни изводи.

— Точно в това се състои рискът — кимна Хенсен.

— Но от друга страна, до сега никой не е предложил логично обяснение на това, което става напоследък.

Фон Графенлауб отпи глътка от „Перие“-то си. Ръката му леко трепереше, държейки чашата. Остави я и се замисли. Никой не наруши тишината, фон Графенлауб вдигна глава и ги огледа един по един. Погледът му спря на Фицдуейн.

— Този човек — започна той, гледайки Фицдуейн, — който дори не познаваше Руди или някого от семейството, тръгна да търси отговора на въпроса, защо един млад мъж умира по такъв жесток начин. Руди беше мой син и заедно с близначката си Врени са най-малките ми деца. Искам да ви уверя, че сега вече няма да се откажа. Затова е по-добре да ми кажете всичко, което знаете или подозирате. Не желая да щадите чувствата ми. Нека първо чуя как Руди се е замесил с този… този Палач.

— Съпругата ви също е замесена — каза Фицдуейн.

— Ерика? Да, да, разбира се — фон Графенлауб произнесе последните думи почти шепнешком, по страните му се стичаха сълзи.

Фицдуейн се чувстваше ужасно. Гледаше как един човек бавно се съсипва, но вече нямаше връщане назад. Сложи ръка на рамото на фон Графенлауб, но не знаеше какво да каже.