Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Мога да го улуча — каза федералният на балкона. Изруга, когато едно разплакано дете тръгна след убиеца и не можа да натисне спусъка. Това бе съвсем достатъчно за нападателя. Той виждаше ясно полицаят, който се бе надвесил от балкона.

Завъртя се, точно когато федералният стреля, вдигна автомата си и изстреля дълъг откос, принуждавайки Мечката да се сниши. Детективът се отпусна на парапета, от устата му потече кръв. На земята се посипаха стъкла от разбития прозорец. Светкавично убиецът се плъзна към входа на чайната, смени пълнителя и зареди автомата. Сега се намираше точно под Мечката, който изруга яростно и се втурна към стълбите, осъзнавайки, че е твърде късно.

Убиецът огледа площада за евентуални преследвачи и стреля по посока на тълпата — разбиха се прозорци и почти всички се проснаха на земята. Доволен, че си е осигурил време, за да може безпрепятствено да стигне до ъгъла, където го чакаше Силви с мотоциклет, той се пусна в последен спринт.

Откосът му, който бе принудил всички да се проснат на земята, осигури видимост на Фицдуейн. От сто и двадесет метра, използвайки патроните, които Килмара му бе дал, той стреля два пъти и превърна тялото на убиеца в кървава каша точно пред швейцарската Юнион Банк.

Без да подозира нищо за кървавата драма, която се разиграваше съвсем близо до кантората му, Беат фон Графенлауб спря да пише и остави писалката си. Облегна се и остана така безмълвен няколко минути. Огромно богатство, огромна власт и влияние, огромен провал. Образът на Ерика, млада свежа и красива, каквато беше, когато я срещна за първи път, се изкриви и прие чертите на лицето на мъртвия му син. По челото му изби пот. Стана му зле, чувстваше се много самотен.

Внимателно, въпреки слабостта, която чувстваше, той извади един ключ от малкото джобче на жилетката си и отвори долното чекмедже. Вътре имаше лек раменен кобур и деветмилиметров немски армейски пистолет. Беше убил човек, за да го вземе и още един, за да го запази, но това бе преди четиридесет години, когато още имаше идеали, когато още не бе покварен от властта и парите.

Провери пистолета и остана доволен. Зареди го и го остави на бюрото. Взе писалката и продължи да пише. По страните му се стекоха сълзи, но той ги избърса, преди да са паднали върху хартията.

Зангстер си мислеше за убийството на Алдо Моро, класически пример за някои недостатъци на личната охрана. Убийството на Моро не бе окуражаващ прецедент. Бяха направени няколко груби грешки. Бронираният фиат, с който обикновено се движеше, се бе скапал бързо от тежестта на защитната броня и в очакване на нов такъв, Моро се бе качил на незащитена кола; второ, бе минал по същия маршрут, който използвал вече петнайсет години, така че дори и най-тъпият терорист е можел спокойно да си планира акцията; трето — макар че телохранителите били добре въоръжени, незнайно защо, всичкото им оръжие било заключено в багажника на ескортиращата кола.

Така или иначе, с или без грешки, оставаше фактът, че Алдо Моро, бившият министър-председател и висш държавник на Италия е бил охраняван от петима опитни телохранители и въпреки това целият ескорт е бил унищожен за секунди, ако не се смята това, че все пак един от тях е успял да измъкне пистолета си и да стреля два пъти напразно. Поуката от този случай е, мислеше си Зангстер, че да охраняваш някого в небронирана кола, е все едно да си жива примамка за ловците.

Зангстер погледна знака на „Herz“ на предното стъкло на наетия мерцедес. Осъзнаването на факта, че прави още по-голяма грешка от тази на охраната на Моро, никак не му се нравеше. Техните коли поне се движеха. Бе паркирал в началото на алеята, която водеше към къщата на Врени фон Графенлауб, седеше в кола със замъглени прозорци, през които нищо не се виждаше и беше бесен, че оная малка кучка не пуска него и Пиер в къщата, където охраната щеше да е много по-ефикасна.

От комина излизаше дим. Е, ако беше честен, трябваше да си признае, че Врени бе доста хубаво парче. Опита се да си я представи гола под топлия юрган. Понякога и такива неща ставаха между телохранителя и този, когото пази. Вдигна бинокъла и се опита да я зърне през прозорците. Не се виждаше нищо. Огледа околността. По земята все още имаше сняг, който се топеше. Щеше да замръзне през нощта. Включи радиото и се свърза с Пиер, който обхождаше къщата от задната страна. Пиер бе прогизнал и замръзнал, ругаеше яростно. Разговорът с него малко го поразвесели.