Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Таванът на всекидневната бе твърде нисък за целта им и затова те завързаха въжето за една греда от тавана на спалнята и вдигнаха Врени през отвора за отопление. Подът на спалнята с отвора за отопление си бяха естествен ешафод.

Хензел имаше задача да стои на пост, докато Гретел и Силви подготвят обесването. От прозореца на кухнята той виждаше алеята, която водеше към селото и мястото, където се бе скрил Сантин като външен пост. Слабата лунна светлина позволяваше да се наблюдава околността, но често-често луната се скриваше зад облаците и тогава всичко потъваше в мрак. В такива моменти все му се струваше, че сенките се движат. Знаеше, че ако има нещо, Сантин от мерцедеса ще го предупреди навреме, затова предпочете да следи подготовката за обесването.

Късметът на Мечката му изневери, когато се опита да прекоси двайсетината метра от навеса за дърва до къщата. Движенията му, затруднени от натрупания сняг, събудиха подозренията на Хензел, той сграбчи радиото и започна да ругае Сантин. Почти едновременно с това осъзна, че действията му са безсмислени, пусна радиото, извика, за да предупреди Силви и Гретел и стреля по движещата се сянка.

Мечката се търколи назад до прикритието на навеса и потъна в снега. Когато след секунда се показа отново целия овалян в сняг, го посрещна нова серия от куршуми. Чуваше как се забиват в дървата за горене. Не виждаше от къде се стреля, но очертанията на прозорците му подсказаха отговора. Вероятно стрелецът трябваше да е в един от долните ъгли на прозореца, освен ако не е идиот или е на кокили. Но сега вече не би се учудил от нищо такова. Проблясванията на цевта издадоха местоположението му — долния ляв ъгъл на прозореца. Като огромен снежен човек Мечката зае позиция и стреля с „Магнума“ си четири пъти. Тежките куршуми пробиха дървените стени на къщата. Два от тях разбиха един буркан с грах и един с туршия. Другите два се забиха във врата и долната челюст на Хензел. Първият прекъсна гръбначния му стълб и смъртта настъпи моментално, а вторият почти му отнесе главата.

Като чу предупредителния вик на Хензел и последвалата го стрелба, Гретел, който в този момент държеше вцепенената врени на ръба на отвора, докато Силви нагласяше въжето, рязко пусна жертвата си, скочи през дупката на печката и се спусна във всекидневната. Хукна към кухнята, където бе Хензел, точно, за да види как последният куршум му отнася главата. Обезумял от гняв, той се плъзна по окървавения под, блъсна вратата на кухнята, откъдето се излизаше навън и изстреля дълъг откос в тъмнината.

Врени със завързани крака и ръце и с превръзка на очите, изгуби равновесие и се олюля на ръба на отвора. Като омагьосана Силви гледаше как жертвата й залита и неспособна да се спре увисна в дупката.

Въжето изпука от рязкото опъване.

Старата къща бе разположена на естествения наклон на терена. Според плана, Фицдуейн като по-млад и по-здрав от Мечката, трябваше да мине от задната страна и да влезе направо от втория етаж на къщата. Доколкото си спомняше, от задния вход се влизаше в склад и оттам в спалнята. Единият начин да се стигне до спалнята бе от всекидневната, през отвора за отоплението, а другият — да се излезе от кухнята и да се изкачи стръмнината до задния вход на втория етаж.

Когато чу стрелбата, Фицдуейн бе все още далеч от къщата, защото изкачването по хълма му бе отнело повече време, отколкото очакваше. За миг се поколеба дали да не стреля от мястото, където беше, но издаденият покрив скриваше терористите, а и нямаше смисъл да се издава. Трясъкът от „Магнума“ на Мечката го накара да вземе решение и той се съсредоточи в задачата си, да стигне до задния вход на къщата, за да излезе в гръб на терористите. За секунди стрелбата откъм къщата затихна, но после се възобнови с нова сила. Не можеше да определи със сигурност, но му се струваше, че чува гърмежите на два автоматични пистолета, които стреляха към навеса за дърва.

Фицдуейн не бе преценил правилно ъгъла на подхода си и се озова по-нагоре по хълма, отколкото искаше. Спусна се тромаво към задната врата. За щастие, там къщата нямаше прозорци и това донякъде го успокои. Натисна дръжката, но вратата бе заключена. Изчака малко и стреля в ключалката едновременно с терористите. Заглушителят на „Скорпиона“ вършеше добра работа, но вратата не се отвори. Започна да ругае тридесет и два калибровите заряди.

Стреля отново, този път по-продължително и ключалката се предаде. Стрелна се в стаята и се претърколи, за да се прикрие, а като спря, смени пълнителя и зареди пистолета. Превключи на единична стрелба. Имаше само двайсет патрона и трябваше да ги пести. Опита се да не мисли какво може да се е случило с Врени. Терористите бяха все още в къщата и все още имаше вероятност да не са извършили пъкленото си дело. Имаше шанс Врени да е все още жива. Трябваше да е жива.