Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

— Вече е утре — каза Хенсен, — спа само няколко часа, но през това време се случиха доста неща. Има и добри и лоши новини.

Полицаят се сети, че малко преди да заспи, нещо го мъчеше.

— Ирландецът и Мечката — каза той, — върнаха ли се?

— Не съвсем — каза Хенсен и му предаде това, което бяха научили от местната полиция.

Шефът на Крипо поклати недоумяващо глава.

— Невероятно, навярно все още сънувам. Това коя новина беше — добрата или лошата?

— Зависи откъде ще погледнеш случилото се.

— Имам лошо око — отговори шефът, който всъщност още не знаеше как да приеме новините. Остави кафето си и се изправи. — Спомена за някакво име — обърна се той към Хенсен. — Нима искаш да ми кажеш, че машинката ти най-сетне е спряла да се тутка? Открили сте кой е Палачът?

Хенсен придоби смутено изражение.

— Всъщност имаме две имена с почти еднаква вероятност. Ела и сам ще видиш.

Шефът на Крипо последва Хенсен в главната компютърна стая. Работеше само един терминал, този, който Хенсен използваше, когато вече очите му се изморяха. На екрана имаше списък. Полицаят го прочете и реши, че откача.

На екрана пишеше: БЕАТ ФОН ГРАФЕНЛАУБ.

— Вие сте се побъркали — каза невярващо той — и смахнатата ви машинка се е побъркала.

Хенсен, Кершдорф и останалите каталясали мъже в стаята бяха толкова изтощени, че нямаха сили да спорят. Хенсен започна да натиска някакви клавиши и след малка пауза принтерът започна да печата. Компютърът не бе изморен. Това, което се появи на листа не беше за вярване.

Беше забравил напълно за радиотелефона. Вдигна го по навик щом чу звъненето. Ерика лежеше безжизнено на пода, където я бяха запратили куршумите и кръвта й бе започнала да се съсирва. Нямаше представа нито колко е часът, нито какво трябва да направи. Просто реагираше по навик.

— Хер фон Графенлауб — каза един глас. — Хер фон Графенлауб, вие ли сте?

— Да? — отговори той. Гласът от другия край звучеше разтревожено и напрегнато. Беше му познат, май съвсем наскоро бе говорил с този човек.

— Вижте, обажда се Майк Файндлейтър от службата за лична охрана. Налага се със съжаление да ви съобщя много неприятна новина. Наистина неприятна.

Беат фон Графенлауб го изслуша. Първоначалният страх се превърна в облекчение и накрая в искрена радост, когато осъзна най-важното — че Врени, малката Врени е все още жива. По страните му потекоха сълзи на благодарност.

Не чу кога се е отворила другата входна врата.

Рутинната полицейска дейност отстъпи мястото си на антитерористичната група, която веднага бе свикана и пусната в действие. Трийсет минути след като името на фон Графенлауб се появи на екрана, жилището му бе обградено, но бяха необходими шест часа и намесата на специално обучен екип, за да влязат вътре. Работеха много предпазливо и вземаха всички възможни мерки, за да не допуснат някоя от шегичките на Палача да ги изненада неприятно. Специално оборудване изследваше всеки милиметър за евентуални скрити капани и претърсиха целия блок, за да не допуснат терористът да се измъкне от някой резервен изход.

Пренебрегвайки протеста на някои от висшите си служители, шефът на Крипо настоя той лично да води групата, която щеше да осъществи претърсването на жилището. Много предпазливо и с непрекъсната връзка със Следотърсача хората от групата влязоха в апартамента на Ерика, но не през главния вход, а през една дупка в стената, която бяха избили след педантично обследване на стените с детектори за метал и експлозиви. Датчиците отчетоха само слаби следи от боен заряд. Откриха и втори таен вход. От него се влизаше направо в един апартамент, намиращ се в съседната къща.

В светилището на Ерика те намериха това, което търсеха, но не по начина, който бяха очаквали. Беат фон Графенлауб беше наистина там, но в положение, което веднага го превръщаше от заподозрян в жертва. Бе проснат напреки върху тялото на съпругата си, от гърдите му стърчеше върха на една алебарда от петнайсети век, чиято ръкохватка бе забита в гърба му така нехайно, сякаш ставаше дума за забиване на нож в пръстта.

Шефът на Крипо се изпоти.

— Смахната работа — измърмори той.

Единственото хубаво нещо от кървавата въртележка през последните няколко часа бе това, че сега поне от списъка на заподозрените остана само едно име. Шефът докладва по радиото за разкритията. Опита се да не мисли за ужасната трагедия на Беат фон Графенлауб. Траурът трябваше да почака.