Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Кершдорф въздъхна и двамата се умълчаха.

— Хайде да поспим — обади се след малко Кершдорф и махна с ръка към компютъра. — Сега поне знаем как действа. Много скоро ще го хванем.

— Да — каза Хенсен, — но на каква цена?

Мечката бе настанен в единична стая в болницата „Тиефенау“. След десетдневни първокласни медицински грижи и по-специалното отношение на една сестра, той отново бе на крака и ако не съвсем като нов, то поне в идеално състояние, като след основен ремонт. Бутна подноса настрана, въздъхна доволно и довърши бургундското си.

Фицдуейн вдигна празната бутилка:

— По предписание на лекаря ли е това?

— Е, не съвсем — каза Мечката, — но е внимателно подбрано.

— Аха — кимна Фицдуейн многозначително и погледна етикета, — реколта 1961. Какво ти говори това за дамата, която го донесе? Това е първокласно вино. Със сигурност не се използва за смъкване на боята от предната врата.

— Ами — Мечката леко се изчерви, — хайде да не говорим за фрау Маурер.

Фицдуейн се усмихна и допи виното си.

— Кажи какво става? — попита Мечката, — тая почивка направо ще ме умори. Не ми дават да припаря до телефон и почти нищо не ми казват — подхвърлят ми само разни останки като на куче.

— Хайде, хайде, май се поувлече.

— Нещо ново при Врени?

— Нищо. Жива е, физически почти напълно се е възстановила, но психически е много зле. Говори съвсем малко, спи почти през цялото време и всеки път, когато се опитаме да й зададем някои въпроси, тя получава пристъп. Лекарите настояват да я оставим на мира.

— Горкото момиче. Ами Лодж? Докъде стигнахте с него?

— Изчезнал е, макар че сега като се замисля, той едва ли някога се е появявал. Къщата бе основно прочистена от армията и това ни струваше доста. Навсякъде е имало капани. Няма съмнение, че Лодж е Палачът, но въпросът сега е дали Лодж е този, за който се представя.

— Защо? Какво имаш предвид?

— Разпита на съседите не ни помогна особено — каза Фицдуейн. — Оказва се, че той не е поддържал отношения с никого от тях, водел е съвсем затворен живот. Пътувал много, отсъствал дълго. Съвпада с това, което очаквахме. Успяхме да съберем данни как изглежда, макар че никой не го е виждал отблизо. Виждали са го предимно в колата му.

— Аз пък мислех, че всичките му коли са с тъмни стъкла — обади се Мечката.

— Понякога, когато времето е било горещо, са забелязвали да се отваря прозорец — продължи Фицдуейн, — а освен това са го видели на два пъти да се разхожда — и двата пъти е валяло и естествено, той е бил скрит от чадъра.

— Русокос, с брада, среден на ръст и така нататък — каза Мечката.

— Да, нещо такова — каза Фицдуейн. — Това отговаря на снимката и личните му данни от досието му в бернската полиция.

— Тогава какъв е проблемът?

— Успяхме да открием нещо за семейството му в Щатите. Не ни се удаде да се доберем до снимка — баща му е бил висш служител на ЦРУ и вероятно заради собствената си безопасност и тази на семейството си не е позволил да им се направят снимки, но описанието на външността му не съвпада. Косата и очите му са други. На младини Лодж е имал тъмнокестенява коса и кафяви очи.

— Трябват ти само перука и цветни контактни лещи.

Фицдуейн поклати глава:

— Не е толкова просто. Както знаеш, обичайната процедура за чужденец, който желае да живее в Швейцария, включва и проучване от Fremdenpolizei 28 28 Емиграционна полиция (нем.). — Б.пр. . Лодж е бил на няколко пъти разпитван от опитен сержант, който се кълне, че човекът, с когото е говорил, е бил естествено рус, не е бил с контактни лещи и е същият от снимката в досието, което пък напълно съвпада с описанието дадено от съседите.

— Отпечатъци?

— Никакви — каза Фицдуейн, — или поне в досието му в Щатите няма. Очевидно, ако се държиш добре и си достатъчно богат, дори и в Швейцария, не ти вземат отпечатъци. Съдебните лекари още са в „Мюри“. Открили са няколко неидентифицирани отпечатъка, но ако няма с какво да ги сравнят, няма да са много от полза. Лично аз не смятам, че Палачът е оставил своите. Привидно поема много рискове, но когато става дума за сериозни неща, наистина си го бива.

— Значи Лодж е Палачът — каза Мечката, — но може би Лодж не е Лодж, този Лодж, който всъщност не е Лодж, е неоткриваем.

— Печелиш — каза Фицдуейн.

Мечката погледна през прозореца. Въпреки мерките за сигурност той бе настоял да е на първия етаж и да има свободен достъп до градината. Прозорецът бе открехнат и до него достигаше ароматът на току-що окосена трева. Чуваше се и косачката.