Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

Той кимна на Хенсен.

Хенсен се изправи и се подпря на едно бюро. Имаше доста окаян вид. Прокашля се и заговори, гласът му бе пресипнал:

— Шефът смята, че решението на загадката е някъде в компютъра, но ние просто не задаваме въпросите правилно. Вероятно има право, затова ще ви обясня какво сме направили досега и какво още можем да направим.

Идентифицирането на Лодж дойде в резултат от работата на компютъра с решаващото значение на преценките, които направихте. Използвахме огромен обем информация и съставихме теоретичен портрет на Палача, след което с помощта на една техника, наречена прогресивно свързване, прегледахме отново всички данни. Имахме късмет — единият от двамата заподозрени, които компютърът посочи, се оказа нашият човек.

— Мога ли да те прекъсна за малко? — попита Мечката. — Смятах, че сме се разбрали, че първоначалният портрет включва и факта, че този, когото търсим, не е швейцарец. Ако е така, защо машината посочи Беат фон Графенлауб? Освен това и възрастта му не отговаряше на изискванията.

Хенсен се смути.

— Ами, виж, Хайни, дължа ти едно извинение. Просто поставих твоето искане на втори план. Програмата позволява параметрите да се градират по важност в зависимост от това, доколко си убеден в тях. Реших, че предположението ти за това, че не е швейцарец, не е от първостепенна важност. Тъй като нямаше никакво доказателство в подкрепа на думите ти, сметнах, че има други, по-съществени параметри. Същото се отнася и за възрастта му. И в двата случая работим само с догадки, а не с факти.

— Да, така е, но все пак трябваше да ми кажеш — отбеляза Мечката.

— Системата може да се провери по всяко време, от всеки, който я ползва — каза Хенсен, — винаги можеш да провериш кой да е от параметрите. След съвещанието ще ти покажа как става.

— Би ли се върнал на темата? — попита Шефът изпитателно.

— Разбира се, докъде бях стигнал? — попита Хенсен.

— До прогресивното свързване — подсказа Кершдорф.

— А, да, та, прогресивното свързване, всъщност, представлява един начин да се вадят заключения като за даден факт последователно се прилагат определени правила. Например, ако в една банка един от клиентите извади пистолет и поиска пари, а няма информация, че това е просто проверка на охраната, то тогава се налага изводът, че той е крадец.

— А кой казваше, че компютрите не можели да мислят? — подхвърли многозначително фон Бек.

Хенсен не му обърна внимание.

— Това, което искам да кажа, е, че прогресивното свързване е само един от начините за обработване на данните. Може също да се използва и регресивно свързване. В този случай, ако се приеме, че някой е крадец, може да се разгледат данните, за да се провери дали съществуват факти в подкрепа на това предположение. Така най-добре може да се разбере дали заподозреният е виновен или не и дали има нещо общо с някои необясними неща от човешката природа, като например интуицията.

Мечката и Фицдуейн се спогледаха.

— В крайна сметка — каза Шефът, — оказа се, че разполагаме с много по-гъвкави техники, отколкото сме предполагали, а не ги използваме изцяло. Може да се работи и с абстрактни въпроси, като например, вместо да попитаме: „Кой от хората, за които имаме данни може да си служи с пластичен взрив?“, можем да зададем въпроса така: „Какъв човек може да си служи с пластичен взрив и къде можем да го открием?“. Тогава компютърът ще състави портрет въз основа на данните си и зададената програма — той се изправи. — Е, това е. Компютърът е пред вас. Свалете си наочниците и си развихрете въображението. Разгледайте проблема принципно. Намерете проклетия Палач! — и като ги изгледа ядосано един по един, той излезе от стаята.

— „Развихрете въображението си“ — повтори фон Бек. — Божичко, той всъщност дали е швейцарец? Все си мисля, че не това е накарало Вилхелм Тел да улучи, нито пък може да накара кукувицата от часовника да изскача навреме.

Вдъхновен от Катя, която вярваше, че определени храни са полезни за определени части от тялото, през следващите три дни Мечката се отдаде на риба — считана за лукс в страна като Швейцария, която няма излаз на море — и не беше разговорлив.

Не че се държеше неучтиво, но избягваше директните отговори. Ходеше някъде, правеше разни неща, но не даваше обяснения. Непрекъснато въртеше телефона, търсеха го, но той не казваше нищо. Получи един куп колети по куриер, но ги отваряше, само когато беше сам. Иначе бе разговорлив, но не и когато ставаше дума за Палача. На всичкото отгоре бе в много добро настроение.