Виктор О'Рейли - Игрите на Палача

На четвъртия ден сутринта Фицдуейн стана рано-рано, което според швейцарците вече бе време за закуска, прозя се и едва не получи инфаркт от изненада, като видя насред дневната Мечката, който стоеше на главата си, със скръстени ръце. Очите му бяха затворени.

— Добро утро — каза Мечката, без да помръдне.

Фицдуейн не успя да каже нищо. Обърна се и влезе в банята, където стоя пет минути под студения душ. Тъкмо преди да излезе, си помисли, че няма да е зле да си свали пижамата и халата. Когато се върна в дневната, привидението бе изчезнало.

Докато закусваха Мечката се разпростря надълго и на широко за това колко полезна била рибата за мозъка.

— Знаеш ли, че една от най-важните съставки на мозъка — мастната киселина, я има в рибата? — попита той.

— Ъхъ — каза Фицдуейн и си намаза филия с масло и мармалад.

Мечката весело хрупаше един морков и при вида на това, което Фицдуейн ядеше, сбърчи нос.

— Не трябва да започваш деня си с тези тежки храни. Трябва да накарам Катя да ти изготви хранителен режим.

Фицдуейн си наля малко джин в портокаловия сок.

— Ъхъ — каза той и го изпи.

Малко по-късно, след като бяха минали през редакцията на „Дер Бунд“, откъдето взеха една обемиста папка, пълна с изрезки, бележки и снимки, Фицдуейн осъзна, че едвам се влачи след пращящия от енергия детектив, който тананикайки си весело, минаваше врата след врата и коридор след коридор в Бернския Музей на изкуствата. Коридорът, където бяха в момента, бе потънал в здрач, Фицдуейн се питаше каква ли е целта на това — може би така посетителите се принуждават да си вземат под наем фенерчета. Изведнъж си спомни за черните картини от изложбата на Куно Гоншиор, където за първи път бе видял Ерика. Струваше му се, че това се е случило преди векове.

Мечката спря и се почеса по главата:

— Май се изгубихме.

Това даде възможност на Фицдуейн да го настигне. Облегна се на стената, а Мечката запали една клечка кибрит и започна да рови из бележките си. Фицдуейн си мислеше, че ако Мечката продължава да кипи от енергия и добро настроение, може би е по-добре да му сипе в портокаловия сок нещо, което ще го направи по-ленив, защото в противен случай и двамата ги грозеше инфаркт.

Изведнъж се чу тракане като при автоматична стрелба и Фицдуейн се хвърли на земята. Стената, където се бе облегнал се срути и в коридора нахлу заслепяваща светлина. Хюго вече очакваше да се появи и Свети Гавраил. Вместо него обаче, през дупката мина един човек със син гащеризон, покрит целия с прах, който носеше ударна пробивна машина, чийто кабел се влачеше отзаде му. Не се виждаха крила. Човекът огледа критично дупката, след което кимна доволно, без да обръща никакво внимание на деветмилиметровия автоматичен „SIG“, който Фицдуейн държеше насочен към него.

— Ха! — възкликна Мечката радостно, — значи все пак не съм се заблудил. Погледна към Фицдуейн:

— Не го застрелвай! Това е братовчедът на Чарли фон Бек, Паулус, Паулус фон Бек. Той е разностранна личност — експерт по живописна техника към музея, известен скулптор и така нататък. Освен това сме тук, за да се срещнем с него.

Фицдуейн вдигна предпазителя и прибра пистолета. Все още не му бяха върнали пушката и това го дразнеше. Изправи се, поотърси праха от дрехите си и подаде ръка на Паулус фон Бек.

— Унищожавахте нещо или създавахте скулптура? — попита той, — или просто се поувлякохте, докато пробивахте дупка за картина?

Паулус ги настани в кабинета си, поръча им кафе и ги остави, за да се преоблече, след което щяха да отидат в реставраторското ателие, където да разгледа папката, донесена от Мечката. Когато се върна, той вече не приличаше на скулптор. Гащеризонът бе заменен от пепелявосив костюм в италиански стил, а вратовръзката му бе от ръчно рисувана коприна.

Паулус бе по-стар от братовчед си. Беше с високо чело, фини черти и сива вълниста грива. Очите му притежаваха някакъв странен виолетов оттенък. Изглеждаше неспокоен. Фицдуейн имаше чувството, че Мечката е открил нещо, което досега не е споменал. Поведението на Паулус навеждаше на мисълта, че той не е само безстрастен експерт, явно играеше някаква роля.

— Сержант Рауфман, ще ви бъда благодарен, ако преди да отговоря на въпросите, които ми зададохте, вие ми отговорите на няколко въпроса. Наистина са важни за мен, уверявам ви.

— Както желаете. Обикновено ние полицаите сме свикнали да задаваме въпросите, но нека опитаме.