Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Къщата на Йошокава беше в Камакура, на един час път от Токио и южно от него. В самата столица агентите на Китано претърсваха града основно, като се опитваха да открият къде е отседнал Фицдуейн. По времето, когато Фицдуейн беше въведен да наблюдава чаената церемония в стаята с татами, Китано получи отговор на въпроса. Ирландецът трябваше да се регистрира в хотел „Феърмонт“ в неделя следобед.

Неделя, разсъждаваше Китано, е добър ден за убийство. Има по-малко полицаи по улиците. Движението е по-слабо. Улиците не са толкова оживени. Бягането е по-лесно. В деня, в който Фицдуейн се регистрираше в хотела, щеше завинаги да се отпише от света. Шефът на сигурността се усмихна на малката си шегичка и се обади по телефона на няколко човека за услуги. За съжаление активните членове на Яибо бяха вън от страната. Обаче една по-малка банда от якудза , Инсуджи-гуми, му беше силно задължена. Един оябун — началник — и петима кобуни щяха да се занимаят със случая. Щяха да използват мечове. Изобщо не ставаше въпрос само за раняване на жертвата — тя щеше да бъде насечена на парчета.

Камакура и Токио, Япония, 7 юни

Фицдуейн прекара съботата заедно с Йошокава в разглеждане на забележителности в Камакура. Двама въоръжени полицаи го следваха неотлъчно. Той намери това внимание за ограничаващо, но вътрешно поздрави Токийската столична полиция за това, че искаше да запази своята примамка — както красноречиво се беше изразила Чифуне веднъж — жива.

Камакура бе крайбрежен град — град според ирландските представи, тъй като имаше население, приближаващо цифрата двеста хиляди. Градът беше заобиколен от трите страни от планини, а от четвъртата — от море. По суша достъпът до него беше само през няколко прохода. Неговата защитеност го беше направила столица на Япония преди около седем столетия. Бакуфу — военното правителство, ръководено от шогуна — е било разположено там, преди в началото на седемнайсетото столетие да се премести в Едо, сега Токио.

На Фицдуейн Камакура се стори възхитително място. Беше с много дървета по улиците и имаше не по-малко от шейсет и пет будистки храма и деветнайсет Шинто-светилища. Като се разхождаше между боровете, гледайки архитектурните паметници, дело на човешката ръка, издигали се тук векове наред, той чувстваше, че се потапя в атмосферата на древна Япония. Стремежът към постигане на съвършенство и сливането на физическото с духовното бяха очевидни навсякъде в храмовете и светилищата. Много му харесваха статуите на Буда. Не можеше да гледа някоя от тях, без да му напомня Боти като бузесто бебе.

Разговорът за историята на Камакура като седалище на правителството подсказа на Фицдуейн да зададе на Йошокава въпроса, който го интересуваше от известно време.

— Йошокава-сан — започна Фицдуейн, — не съм ви питал за това досега, защото чаках подходящия момент, но имате ли някакъв пряк интерес в тези работи с Намака? Знам, че се чувствате задължен да ми помогнете, защото бях достатъчно щастлив да помогна на сина ви, но усещам, че има нещо друго. Изглеждате нещо повече от услужлив приятел.

И двамата се бяха загледали в Големия Буда — една огромна куха бронзова конструкция, която се извисяваше над храма и правеше посетителите да изглеждат като джуджета. Издигнат преди около хиляда години, той предполагаше значителен инженерен талант. Сегашният успех на Япония на световния пазар беше подготвян много столетия, мислеше си Фицдуейн.

Йошокава мълча толкова дълго, че Фицдуейн се угрижи, да не би да е обиден от въпроса му. Знаеше, че прямотата, общо взето, не се ценеше в Япония, обаче беше преценил времето на действието много внимателно, а и въпросите бяха сериозни. Времето течеше. Нуждаеше се спешно от отговор. Спомни си мига, когато тилът на Боти се отвори в кървавочервена резка, както и касапски насечения на парчета Дьо Гевен. Почувства дълбока скръб и хладна ярост. Той имаше задължението да унищожи тези хора, които заплашваха живота му и живота на онези, които обичаше. Това беше отговорност, гири , както биха казали японците, да се направи онова, което беше нужно.

Точно тогава Йошокава му разказа за обществото Гама, за групата, която беше се отдала на реформирането на японското общество и изкореняването на корупцията. Някои елементи от пъзела започнаха да идват на мястото си.

— Нашият приятел Еноке-сан, заместник-главният инспектор, член ли е на Обществото? — попита Фицдуейн.